И то прекалено?
Религията, сама по себе си, не е и не може да бъде източник на подобни зверства.
Не случайно е приказката "Както Дяволът чете Евангелието".
Т.е. налице ли са другите условия, и в Библията и в Корана можеш да намериш достатъчно забрани/импулси.
В Европа, ключа сте го дал - Просвещението + Занаятите.
В случая, за "ислямският" свят се получава взривоопасна комбинация от фактори:
1. Неприемане на чуждото /Цивилизационният модел на юдео-християнската култура/ като начин за запазване на идентичност и национална самостойност.
2. Омразата към "чуждото" /въпросната култура/ като отреагиране на периода на колониална зависимост.
3. Отричането като форма на самозапазване и континюитет на традиционният истаблишмент.
Нека добавим още и това, че богатството в съвременният смисъл е продукт на юдео-християнският модел на развитие а фундаменталистите не могат да предложат конкурентна стратия. Това автоматично ги поставя в логиката на ранното средновековие - обогатяване = земя/територия/ и/или - плячка.
Сблъсъка който се очертава е сблъсък на КОНЦЕПЦИИ за богатство, поради невъзможността /културната/ на едната страна да се възползва ефективно от конкурентните си предимства.
Т.е. - въпросът е категорично нееднозначен.
Пр. би ли могла юдео-християнската култура да гледа спокойно ексцеси срещу личността, присъщи на съвсем друга епоха?
Могат ли - при наличието на глобалната комуникация, самите ислямски култури да приемат някаква форма на аскетизъм париращ стремежа към обогатяване чрез заграбване.
И ред ей такива въпросченца, всяко от които с многобройни и нееднозначни отговори.