много Добри, големи Антикомунисти, многолики Булгаари, американски спортисти, Джасти-прасти и прочие:

ВОЛЕН СИДЕРОВ ЗА НАРОДОНИХИЛИЗМА И "ГРАДСКАТА КУЛТУРА"

"Ако бях истински егоист, нямаше да пиша за егоист. Откъде накъде ще доставям естетическа наслада или отвращение - тоест страсти - у някого. Не мога ли да си ги употребявам сам страстите?
Хубаво е, че случаят е нестандартен. Аз самият съм нестандартен и достатъчно стар, за да съм неегоист, а списанието, което се опитва да провокира със заглавието си - егоист, пък се е заело да пише за българското. За "българщината", както се умиляваха някога соцавторите.
Точно тази фолклорно-ресторантска умилителност някога ме правеше и мене бунтар и дори космополит. Кретенизмът пък на соццензурата тласкаше поколението ми да търси като врабчета в снега трохите на "евроатлантическите ценности", както сега им викат. Да обсъждаме с месеци един западен роман или филм.
Сега осъзнавам подлостта и гадостта на комунизма, който солидарно с капитализма затваряше вратите на т.нар. култура и ни пречеше да видим в пълнотата й цялото скудоумие и соцреализъм на американското кино и литература за масите. С какво се различава фалшивият патос на съветските филми за войната от днешния редник Райън или Денят на независимостта? Все същите изкуствени диалози, същата измама и фалшификация на историята, същите еврейски имена в сценарните и продуцентските екипи.

Простащината на някои комунистически бонзи посади корена на това, което днес поникна и виждаме експонирано в много медии. Народонихилизмът. Българонихилизмът. Защото тези бонзи пращаха собствените си деца на Запад, пазаруваха си оттам, но затваряха границата за обикновените хора. Това се правеше и с помощта на самия Запад, който имаше полза от озлобяването на населението в соцлагера. Този двоен стандарт изби в неестествена обич към всичко американско и ненавист към всичко руско. Което е толкова тъпо, колкото да мразиш тоя, който те настъпва в трамвая, а не шефа на транспортната компания.
Днес се смята за много извисено да напсуваш чалгата. Да наругаеш "селската култура" на съвременна България, която обикновено пречи на прогреса, защото избира Първанов вместо Стоянов. Това е толкова смешно, колкото и фактът, че самият Стоянов криеше в официалния сайт на президентството своето родно място. Графата "родно място" просто липсваше, защото Петър е роден всъщност в пловдивско село, а не сред тепетата на Филибето.

Ето я деформацията, ето я перверзията. Тя има своята градация: лошо е да си роден в село, а не в град, лошо е да си източноправославен, а не католик, лошо е да пишеш на кирилица, а не на латиница. Лошо е да си българин, с една дума.
Защо?
Защото родените в центъра на голям град са по-морални, по-извисени, по-добри хора от родените в село? Глупости. Познавам такива кретени от големи градове, за които речникът е беден.
Защото католицизмът е по-добрата форма на вероизповедание, понеже Ватиканът е богат, мощен и си прави по-добър PR от православието? Глупости на квадрат. Всеки първокурсник по богословие ще обясни, че не е така.
Защото на латиница пишел цял свят, а ние как ще се интегрираме с нашата кирилица, която била руска и "комунистическа"? Глупости на куб. Как ще обясним тогава факта, че евреите задръстват MTV с реклами на иврит (много лесно се чете, просто четеш и пееш), или нежеланието на китайците, които са един милиард, да въведат латиница?

А какво всъщност е т.нар. "градска култура", която по презумпция е по-прогресивна, според водещите сноби и народомразци у нас? Театър? Сцена, по която кльощавата, грозна и явно психически лабилна еврейка Касиел Ноа Ашер имитира несръчно чукане със скелет?
Затова ли трябва да дойда от село, да изоставя козите и овошките, да хвърля ямурлука и да се облека пак в модния бозаво-кафяв цвят, но във вид на педерастко сако?
Ноу, тенкс!
Или може би ще ме обогати техно-парадът в центъра на София пред ретроградната, изоставаща от времето си със своето православие църква Св. Александър Невски?
Ако някой ми каже, че шаманското друсане в такт на тълпа хермафродити може да ми даде естетическа или друг вид наслада, просто ще го посъветвам да се усамоти с въженце в ръка на тавана.
Сигурно трябва да получавам и вяла ерекция от възторжените репортажи за така наречените гей-паради в Ню Йорк или Берлин, които заливат българската преса и се отразяват обилно от световните агенции? Не, не получавам. И продължавам да наричам гейовете педерасти, а ромите - цигани.
Не, не съм толерантен с тях. Така, както те не са толерантни с мен и непрекъснато тикат педерастията или циганията си в лицето ми. Някой ден сигурно ще поискат от няколкото останали хетеросексуални у нас да се кастрираме, за да не нарушаваме човешките права на травеститите и педерастите.
Ако тази "градска култура" трябва да играе роля на прогресивни сили и да печели избори, винаги ще одобрявам противното мнение и вот. И ще си нося цървулите и навущата, и потурите, и ямурлука насред София. Рискът е, че това може да стане модна тенденция на поредната фашън-агенция и да видя някое педалче да се фръцка с такива хубави дрехи.

Тези, които днес нападат народа си, защото гласувал за Симеон или за Първанов, са две групи. Едната са снобеещи писачи в плуралистичната преса, за която се борихме. Те искат да станат интересни на публиката, но не знаят как. Сигурно носят добри сърца и пазят пафтите на баба си.
Другата са платени писачи на заплата или в Дойче Веле, или в Свободна Европа, или в някой от многото центрове за изследване на демокрацията, финансирани от чужди държави, също както и горните две медии. Когато си на чуждестранна заплата обаче, нямаш морално право да обсъждаш народа си.
Категоричен съм и за друго, за което знам, че ще подскочат възмутени куп "западняци". В това, че тези, които са напуснали България доброволно и са поискали да станат граждани на друга държава, не трябва да имат право да гласуват. Те са избрали да се наричат американци, германци или други. Да се наричат, щом им харесва, и да го духат.

Защото за мен не е нито скеч, нито пиеса на абсурда, нито Монолог на вагината това, което е станало с бащата на моя дядо, с майката на моята баба, с техните роднини. Повечето са изклани като овце. Някои са се спасили. Когато са бягали от сатанинското клане, организирано в Източна Тракия от днешния ни натовски съюзник - турската армия - през 1913 г., те са си оставяли бебетата. Разказвала ми го е лично баба ми Злата от село Теслим. Защо са ги оставяли ли? За да спасят останалите деца, понеже бебетата плачат от глад и ги издават.
Какво е това? Градска култура, шекспирова трагедия, технопарад, "селяндурщина"? Оставям ви да решите този въпрос сами. Както и въпроса как са се чувствали тези български майки.
Знам само, че кръвта на тези бебета винаги ще ме прави българин, ако ще целият свят около мен да си сложи халки на носа, на пъпа или на клитора, да боядиса косата си оранжева и да смени пола си."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите