"Доц. Калин Янакиев: Симеон е маска, зад която няма лице"
________________________________________________


"- Как бихте описал чрез оптиката на човешката съвест двама политици - Симеон Сакскобургготски и Иван Костов?
- Съвестта е очевидност, тя ни показва нещата в абсолютна непосредственост. Не мога да се съмнявам, че човек, който има поне малко съвест, с тази си съвест, въпреки всички антипатии и симпатии, въпреки всички политически пристрастия, не вижда очевидното:

--------------

Симеон Сакскобургготски е маска. Той говори винаги от своя сан и от своя ранг. Той никога не говори от своята личност. Той, боя се, няма капацитет въобще да бъде личност. Иван Костов говори. Иван Костов даже понякога е беззащитен. Поради тази причина той не е маска, а е човек.

--------------
Той артикулира, той обяснява, неговото слово предизвиква съгласия и несъгласия, той се старае да убеди, то, словото му, е човешко слово. Сакскобургготски говори с многоточия. Той говори като машина. Може би зле настроена машина, но именно машина. В този смисъл Симеон е много по-малко човечен от Костов. Тук даже не говорим за политически капацитет. Кобургготски може би е по-хитър, по-перфиден, но е перфиден не-човек. Костов може би не е безупречен, но е небезупречен човек и това е абсолютно безспорно. Да заложиш на маска, а не на човек, означава да извършиш безумие. Поради тази причина аз бих заложил на Костов и никога на Симеон.

Изключителното дразнение от този човек, Костов, личи от това, че на него в България в момента има посветено изцяло едно еженеделно предаване. Посветено изцяло на омразата към него. На усилието този човек да бъде унищожен. Симеон изглежда не може да бъде засегнат по какъвто и да било начин, но той не може да бъде засегнат точно защото няма какво да се засегне в него. Маската, зад която няма лице, не може да бъде унищожена. Това е моето мнение за тези двама политици в такъв импресивен план, план на интуицията, на съвестта.

В по-аналитичен план може да кажем, че Симеон размаза политическото в България. Той маргинализира всички политически партии и ако това не е трагично, трагично е, че беше маргинализирано политическото изобщо. Възможността за политическа артикулация, за политическа ясност. Да е ясно кое е дясно, кое е ляво; кое е комунистическо, кое е антикомунистическо; кое е морално, кое не е морално; кое е консервативно, кое е радикално и т.н. Границите на тези неща след идването на Симеон са абсолютно размазани. Те практически не съществуват и по тази причина са вкарали българите в блатото на блажената неяснота, на блажената за мнозина неартикулираност. Костов има този недостатък да артикулира, тоест да отчленява твърде рязко. В този смисъл безспорно той има по-остри противници. Но пък за съвестта той е нормален, той е човечен. Симеон е свръхнормален и с това е почти демоничен."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите