|
След 800-те дни: алтернативен поглед върху онова, което – по допускане - правителството трябва да прави
(обща рамка, нов бюджет за 2004 г. и допълнителни коментари)
Доклад на Института за пазарна икономика
Ако някой искаше на всяка цена да спечели изборите през 2001 г., както това направи сегашният премиер, той или тя трябваше да направят това, което направи сегашният премиер – да накара мнозинството да повярва в чудеса и да дойде сравнително неизцапан с местна кал.
Както ще видите от приведените по-долу цифри и коментари, 1/4 от населението на страната се грижи сама за себе си и създава нещо ново (“добавена стойност”), а 3/4 се опитват да живеят на гърба на тези, които създават – благодарение на преразпределителната роля на държавата (по-точно - правителството). Ако от тези 75% извадим онези, които нямат право да глас в изборите, остават около 60 на от населението, като 50% от всички жители на страната са пенсионери, безработни, студенти и други хора “извън работната сила”.
.....
До простата истина, че мнозинството не може безкрайно да дои малцинството може да се стигне по два начина. Първият е чрез шок, например чрез второ издание на кризата от 1996-1997 г. Вторият начин – за съжаление, по-малко вероятен - е по пътя на разумното разсъждение.
Нека предположим, че границата на допустимост на конфискациите от страна на мнозинството с помощта на държавата е 50% от новосъздадения доход. Тази граница днес е достигната.
Ако брутната добавена стойност (БДС) от частният сектор през 2003 е 100 единици, 49 от тях се събират от правителството чрез различните явни форми на данъчно облагане. Ако към тях добавим и квази-данъците, т.е. разходите в пари и натура, работно време и прочие за работа с правителството и за съобразяване със законодателството, към горните 49 единици би следвало да се добавят 11-12 на сто квази-данъци (около 2% от БДС са подкупите [1] , а останалото разходи по административни пречки за навлизане в бизнеса). И така, комбинираното изземване на доход е около 60 на сто от БДС.
Единствената възможност да не се стигне до криза е това изземване да намалява.
За да покажем, че възможна и друга политика, по-долу привеждаме няколко принципни подхода към ограничаване на тази принуда и един алтернативен бюджет за 2004 г.
(моя бележка - вижте линка лъм пълния текст, където са обяснени принципите на алтернативния бюджет)
.....
Ако сега се върнем към темата за тълкуванията на резултата от измисления 800-дневен юбилей на правителството, можем да припомним следното. Досега никой не е предложил алтернатива на това управление. Повечето идеи са в руслото на все същата “сполука за България” от 1990 г. В някои икономически послания на опозицията се долавя упрекът, че НДСВ не е достатъчно активно в управлението на икономиката, че секторните политики не за достатъчно добри или че са неясни. Ако перифразираме един афоризъм на Уди Алън – материята, която имат предвид тези господа, е същата, но по-голяма. Отново се оказва, че светът, в който живеем е най-добрият от всички възможни. Това е така, защото алтернатива, подобна на изложената тук засега не издигната. Тя не е издигната вероятно по-същите причини, поради които НДСВ спечели изборите.
And if you tolerate this
Then your children will be next
|
Много полезно четиво
