Един овчар задрямал. Като се събудил стадото му го нямало. Тръгнал да го търси.
Тък-там, стигнал до една нива. На края на нивата един орач си почивал.

- Байо, да си виждал едно стадо - попитал овчарят.
- Ора от сутринта. От този слог до онова дърво в средата на нивата - отговорил орачът.
- А стадо овце да си виждал.
- Бе, ора от сутринта. От този слог до онова дърво в средата на нивата.
Стадо, бе. Стадо виждал ли си?
- Не можеш да ме разбереш. Ора от сутринта ... - почнал орачът.
В това време по пътя край нивата минавал колоездач.

- Бе, ела тук да помогнеш, че не можем да се разберем с този - извикал го овчарят.
Колоездачът приближил.
- Гледай сега - започнал овчарят -Заспах и стадото ми избяга. Тръгнах да го търся и намерих този орач. Питам го за стадото, а той ми казва, че орял от сутринта и от този слог до онова дърво в средата на нивата. Не можем да се разберем.
Колоездачът ги изгледал и казал:
- Бе, вие двамата, май искате да ми откраднете колелото.

Мисля, че съм го разказвал, ама още веднъж не пречи.