Прав си различията ни са аксиоматични. Обаче човек се променя. Твоите аксиоми са били и мои аксиоми. Сега са допълнени с нови а старите са сведени по-ниско в йерархията.

казваш и мислиш: "капитализмът не е игра с нулев резултат, както го представяш.Изглежда понякога така, но не е.Точно както държавата не е семейство, нито пък аз имам отговорности да издържам непознати хора. "

Бъркаш понятрията. ЖИВОТЪТ не е игра с нулев резултат! Печеленето на пари е, защото в известна абстракция общото им количество е несъществено. Парите разпределят властта между хората. От друга страна връзката между добрия живот и материалните блага съвсем не е пропорционална. Дори достига насищане на сравнително ниско икономическо ниво. Оснвен проблем е достойнството на хората, което е другия много важен параметър във функцията:КачествоНаЖивота(МатериалниБлага, Достойнство, ...). Много е важна силната зависимост Достойнство(Власт). И следователно Достойнство(Пари). Оттук и резултата от играта "капитализъм" не е много различен от 0. В играта "Живот" обаче нещата са съвсем други там е въпрос на аксиоматика .
Държавата може да не ти е семейство, но ти живееш с тези хора и не можеш да ги игнорираш. Ако го направиш можеш да напреднеш малко в играта "Капитализъм", но ще изостанеш много в играта "Живот"... Пожелавам ти успех и в двете.

Но както каза - всичко е аксиоматика... кой съм за да ти давам акъл?...