Ако са леви, те декапитализират корпорацията - т.е., харчат за бедните, подпомагат слабите и прочие, без да мислят за бъдещето. Такова твърдение априори осъжда лявата политика като безразсъдна.

Авторът на моменти изпада в теоретизиране без аналогии със реалния свят. Това е характерно за привържениците на крайно дясна политика, те упорито отказват да видят случаите, в които "вездесъщата" пазарна икономика се проваля с гръм и трясък. Типичен пример са т.н. приватизации. Авторът приема искането на МВФ за безусловна приватизация като единствената възможност без други алтернативи. Опитът на развитите капиталистически страни обаче показва, че не всичко може или е разумно да бъде частна собственост. Пресен пример е дискусията около предложението на Буш американската железница да мине на издръжка на отделните щати. В момента, "Амтрак" е държавна и повечето специалисти смятат, че трябва да си остане държавна.

Приватизирането на монополни предприятия води до катастрофални последици. Освен това, приватизацията трябваше да бъде инструмент за създаване на конкуренция и пазарна икономика, а не да служи на личните интереси на политиците. Априори беше ясно, че приватизациите, в които участваха български купувачи, бяха в по-голямата си част криминални, тъй като в България липсваше натрупан частен капитал. Случаите на натрупване на капитал чрез реституция и участие в приватизацията са единични, като става дума за малки бизнеси. МВФ не само допусна, но и наложи насила криминална приватизация с мръсни капитали, и криминална приватизация, нарушаваща законите срещу монополизма.

Жестоката истина на капитализма е, че монополът е по-страшен от държавната собственост. Да не говорим за това, че възникването на монополна ситуация е възможно дори и при наличието на няколко конкурента. По друг повод Анти-всичкото се опита да приложи примери от теорията на игрите. Пазарната икономика е класически пример за игра с ненулева сума, в която е възможно сътрудничество между играчите. В условията на България подобно сътрудничество представлява реална опасност за потребителя. Пример - производителите от определен бранш често се организират в някакви браншови асоциации, в които договарят пазарната цена. Резултатът е чист монополизъм, печалба за производителите, загуба за потребителя и пълен провал на "пазарната" икономика. Съществуването на дори само един монополен елемент във веригата на определен бранш е достатъчно, за да причини вреди на потребителя. Пример - пазарът на зеленчуци в България. Цените на зеленчуците в България са няколко пъти по-високи от нормалната им пазарна стойност поради незаконния монополизъм на малка група т.н. "прекупвачи".


Изгледах всички нови филми, без разбира се тези дето са смислени
-- Priakor