|
Тема |
За Любен Дилов-син, Косьо Самоковеца |
|
Автор |
Явop Дaчkoв (непознат
) |
|
Публикувано | 30.07.03 23:33 |
|
|
и политическата бутафория
Сиренето не е нито дясно, нито ляво."
Любен Дилов-син
Това каза Дилов, след като обяви кандидатурата си за столичен кмет. Думите му бяха отговор на въпрос за неговата политическа идентичност. Искрен отговор. Подобна прямота рядко се среща в българската политика. Подобна лаконичност също. В едно изречение са изразени идеологията, целите и средствата на диловата политическа платформа. За разлика от него царят положи доста усилия, за да опакова връщането на имотите си в политически послания, обещания, а понякога и нищо незначещи фрази... И той си мисли, че "Бистрица" не е нито лява, нито дясна, но като истински благородник предпочита да не изпада в този вулгарно-буквален дискурс, а да говори за времето. "Когато му дойде времето" е елегантен начин да се смени темата на разговор. Друг е въпросът, че много българи не разбраха този английски маниер и очакваха някакво време да настъпи, за да почнат да чувстват живота си запълнен.
Но да се върнем на новия кандидат за кмет на София. Любен Дилов-син си "идва" в политиката, след като тихомълком я напусна преди време. Тогава в пресата се появиха публикации, свързващи го с прословутия "бизнес с компири" (нито десни, нито леви) на Косьо Самоковеца. Вместо да се отбранява, Дилов предпочете да се покрие, разчитайки (с основание) на късата българска памет. Тя отдавна не помни, че
той и неговото движение също участваха в царското управление.
При това с ключовия пост - шеф на митниците. Късата българска памет вече е забравила Ревизоро, но само преди 2 години той бе превърнат от медиите в нещо като национален герой. Днес малцина се сещат за големите приказки на бутафорния танцьор, станал митничар. Пред него Ники Василев приличаше на скромен мълчаливко. Дилов и той танцуваха в митниците само едно лято. След това Милен Велчев се усети, че този бизнес не е по-лош от бизнеса с външния дълг и ги изгони. След като му взеха сиренето, Дилов стана дисидент, но не можа да се прояви като такъв заради споменатите публикации и се смълча.
Друг избледняващ момент от неговата политическа биография е участието му в предизборния щаб на Петър Стоянов. И двамата влязоха в историята като успели да загубят предварително спечелени избори. Пример за рядък политически талант.
Днес Дилов си
проправя път за следващия парламент.
Сегашната му кампания не е насочена толкова към кметското място, колкото към освежаване на политическия образ, малко пари за кампанията, а и за няколко общински места. Той ще се опита да прелегитимира присъствието на "Гергьовден" на политическата сцена и да осигури влизането на движението в следващия парламент. Това изглежда много вероятно, особено след разпада на НДСВ. "Гергьовден" ще пълни неговата ниша. Политическият български опит показва, че тя е доста голяма още от времето на Жорж Ганчев. "Движението" на Дилов е в тази традиция. Безпринципно сбиране на хора, лидер, който единствен е разпознаваем, няколко бутафорни фигури около него и много популизъм. И Жорж, и Симеон, и Дилов знаят, че тя по някакъв начин много приляга на българското чувство и действа безотказно.
Този път "Гергьовден" ще опъне максимално националистическата струна. След разочарованието от царя тя ще остане последната надеждна инвестиция в този вид политически бизнес. Слави Трифонов вече обяви "Велико отечествено турне" - ще ходи из България, за да вие химна и македонските си плескавици с премрежен поглед. Впрочем освен Ревизоро
Слави е другото произведение на Любен Дилов-син
и по някакъв начин изразява неговия вкус. Неговото ниво. Неговият манталитет. Днес това се предлага като алтернатива за политическото ни бъдеще и заявява: "Сиренето не е дясно нито ляво". "Животът е отвъд доброто и злото". "Парите не миришат". "Политиката е сирене"...
Това вулгарно безсрамие не прави впечатление на никого. Безочливият цинизъм и просташкото нахалство също. Някои го определят като "симпатично", "раздвижено" и "разкрепостено". Други ще гласуват за него. А останалите ще се отвращават насаме и ще си емигрират кой навън, кой навътре.
|
| |
|
|
|