Всъщност искам да кажа, че "продължаването" на политиката ще става все по-лесно.

Писах на Анализатора, който е страшно радостен в момента, следното:

В тая война ми се искаше иракчаните да се предадат още първия ден и да мине без жертви (както и писах тук, като се почна).

Но още по-голямото предимство щеше да бъде, че американците нямаше да са си тествали тактиката и техниката, та нямаше да бъдат така нагли, както несъмнено стават сега - виж само нашия клуб, вече се изреждат половин дузина държави за подлагане на същата операция.

В исторически план тази война за САЩ е като вземането на Чехия, Полша и Австрия от Германия през ВСВ. Някои после много се опариха от една арогантна и мислеща се за всесилна нация. Ей сега чета книгата на последния нобелист на тази тема.

Имам много лошо предчувствие. Евреите никога не са имали кой знае какъв проблем да бият във война арабите. Не бих казал, че са им сършили проблемите, обаче.

Дертът ми е, че продължението ще има продължение и ще се оправим чак на 500-ната серия на тая политическа (не сапунена, нали евреи я правят) опера.

Ако някой не се намери, който да накаже САЩ. Някой слаб, но отмъстителен, като котка, притисната в ъгъла от едър пес. Все повече разбирам палестинските терористи. Дето се вика, такъв като Буш като ти е учител, на какво ли няма да се научиш?

Zzloba