|
Да стърчиш неграмотно
Милена Димова
"Вестникът"
За сериозна рецензия на книгата “За стърчането” на Слави Трифонов е смешно да се говори. Първо, изданието е сбъркано още в заглавието си. Няма такава дума “стърчане” в българския книжовен език. Има “стърчене”. Проверете в речника. Второ, защото това не е художествено произведение. И трето, защото не си струва труда да ровиш из повествованието с надеждата да откриеш елемент, достоен за анализ. Но както всяка книга, така и тази е добре дошла на пазара. За първосигналния човек тя е добре дошла, заради илюзията му, че наднича в кухнята на звездите. За второсигналия тя също е добре дошла, тъй като му дава още една възможност да помисли над обществения вкус и над хората, които го създават. Но третосигналният би се почувствал обиден. Защо?
Слави Трифонов, който вероятно и името си не може да напише правилно, съвсем разумно се е ориентирал към мемоарите. Те не изискват нито въображение, нито особено време, тъй като спомените са записани на диктофон и свалени от Любен Дилов-син. Пазарният успех е прецизно разчетен с оглед на средния гражданин, разбирай глупак. Слави е известен – българинът е достатъчно комплексиран, за да изпитва страхопочитание към звездите и да поглъща като невидял всяка глупост, която кажат. Около шоумена, къде изкуствено - къде не, се създават доста скандали – и хората искат да научат подробности, без значение, чия е версията. Трифонов натрапчиво демонстрира своя просперитет, богатство, власт, което пък кара неудачника, за какъвто се мисли всеки втори българин, да отдели седем лева с надеждата да узнае тайната на успеха. И накрая - Слави има врагове. Какво по-добро средство да им извади кирливите ризи от книга в огромен тираж, макар и сбъркана още в заглавието. По традиция у нас писаното слово се приема като институция.
И така, крайният резултат е грандоманско, клеветническо, и безкрайно некадърно сглобено четиво, в което не е пощаден никой извън обкръжението на Дългия. Макар авторът да претендира книгата му да не е автобиография, а нещо като хроника на телевизионния шоубизнес през последните 12 години, трудно може да излезе от жанра произведение, в което разказът се върти единствено и само около автора, включително и с подробности за стомашните му разстройства, кожните проблеми на пениса му и други физиологични обстоятелства. Читателят узнава колко сдухан и объркан сексуално е Камен Воденичаров, каква подла сврака е Мартина Вачкова, какви некадърници са шефовете на БНТ, колко долен интригант е Иван Костов, какви дребнави хорица са политиците и разбира се, колко благороден, умен, справедлив, забавен, смел, родолюбив и влиятелен е самият герой – Слави Трифонов. Авторът разказва безброй веселяшки случки от дружеските си контакти с едни от най-големите бандити в България. Много смешно: Карамански хванал някакъв гей и се обажда на Трифонов с дилемата “да го бия или да го чукам?!” Или историята за някаква мутра, която на рождения си ден в прилив на радост простреляла момче от охраната. Веселба! Бива си го разказа и за онзи, който с пистолет в челото накарал най-известните фолкпевци да му пеят в къщата до прегракване. Купон!
Ще приключа, фиксирайки нещо, което може би трябва да е обект не на рецензиране, а на медицинско изследване. Според автора, той и никой друг е човекът, около когото се върти вътрешната и външната политика на държавата. С него се занимават премиери, председатели на парламенти. Него слушат депутатите и треперят от страх за местата си. Той се оказва решаващият фактор за последните изборни резултати. Надежда Михайлова му се е подмазала с присъствието си в шоуто. С една дума – Слави Трифонов, центърът на живота, вселената и всичко останало. Елементарната учтивост домакинът да не коментира в негативен план гостите си тук отстъпва на патологичната самоувереност, че всяка простащина, изречена от автора на “За стърчането” е комплимент.
Появата на “За стърчането” на пазара е много ценно явление. Първо защото “” Слави Трифонов за пореден път показа, че не признава нищо свято. Всички измишльотини за безкрайната му любов към публиката останаха без съдържание, след като авторът реши да обиди четящия човек, предлагайки му писания, които не са минали дори през читав коректор – да оставим заглавието, макар то да е показателно, книгата е пълна със стилови, пунктуационни и всякакви други грешки. Дългия обиди и почитателите си с основното послание на мемоарите си – “Аз съм успял, богат, щастлив, а ти си неудачник, бедняк и пълен нещастник!”. Но, признавам, книгата е голям подарък за всички, които недолюбват Слави Трифонов. Защото шоуто един ден ще свърши – ще омръзне на публиката, водещият ще се изчерпа или просто телевизията ще приложи нова програмна схема. Но книгата ще остане. А книгите имат едно странно свойство – винаги се обръщат към онзи, който посяга към перото с мръсни ръце. Словото е като бумеранг: запратиш ли го нанякъде с нечиста цел, задължително се връща. И понякога ти отрязва главата. Върху това трябва да се замисли и управата на театъра, който е сред основните спонсори на книгата и рекламата му краси последната страница. А това, дами и господа, е Народният театър “Иван Вазов”.
|
Я paste може пък на някой да му се стори интересно
