Чета (пре-прочитам) скорошните бройки на Атлантическо Месечно, тези дни. Имат интересни статий, плюс това разумно къси, на икономически, културни, и полови даже теми (половите отношения като отражение на обществени развития; снимки няма).

Снощи четох статия от Майкъл Фридман, точно за след-промишленото общество. Аз го подозирах, но от Фридман прочетох, че в САЩ много градове, започващи с Ню Йорк, са имали стара политика да изгонят промишлеността и да я заместят със след-промишления "услуги" отрасъл. Гоненето на промишлеността е било правено чрез зониране, данъци, и каквото ти дойде на ум. Чак сега някой е изкопал статистиките, че:

60% от американците нямат никакво образование от колеж (колеж ниво има и курсове по поправка на коли, нещо като полу-висше техническо); чел съм, че само между 3 и 5% от американците имат ЗАВЪРШЕНО висше образование; около 40% са взимали КУРС(ове) от това ниво, за справка.

За описаните 60%, работа в промишлено предприятие им дава 20% по-висока надница от каквато биха получавали в след-промишлените услуги.

Практически, изгонването на промишлеността е разказало играта на 60% от американците.

И като съпоставя това с каквото чета от другите статий... За разпадането на семейството, в условията на понижено заплащане (компенсирано чрез работата на жените), което води до отглеждане на деца като че между другото (защото няма заместител на липсващата майка), до загубата на елементарни здравни и даже пенсионни облаги (услугите плащат мизерно, за повечето хора в тях)... И ето я епидемията на семейства без полови връзки между родителите - и да се досещаме за факторите, довели до там... И епидемията на невъзпитани американчета (тях ги виждаме в лицата на съученици на нашите деца!)... И слушаме призивите "правителството да направи нещо!"

Каквото казваш ти - "правителството да направи нещо!" - е много скъпо. Фридман призоваваше за обръщане на анти-промишлената политика. Промишлеността дава стабилност: икономическа, и от там психологическа и семейна. След-промишлените услуги са за номади - и номадството е по-евтино за обществото в кратък срок - но дългосрочно цената му е смазваща. Справка гетата край Лос Анжелес, с нещастници работещи в услуги! И преди имаше гета - но днешните, с отсъствие на промишлени работни места, са няколкократно по-голями и по-многолюдни.

Каквото беше разрушавано, в името на бързата лична печалба за няколко човека (демек, в името на чистия Дикенс-ов капитализъм, необуздан) - ще вземе поне двойно по-дълго да бъде поправено. Както аз виждам нещата, разрухата до днес е траяла 30 години. Някъде към 2060 ще се оправим...