Не съми очаквал, че някога ще получа ясни, точни и конкретни аргументи за нато и за ес. Това обаче, което чета е повече от мъгляво неясно и неточно.
Вместо точна "разходна" калкулация, научавам за пореден път, че:
1. Нато СЕГА ще ни пази от демографските проблеми на Балканите и основно от демографският ръст на албанците.
2. Нашите въоръжени сили не могат сами да се справят с опасностите на недовършеното "държавообразуване" на Балканите.
Приемам, че това са верояни хипотетични проблеми но твърдя - те не са проблеми на днешният ден и на бъдещето ни поне следващите 20-30 и повече години. Като допълнение на тези сложни и непосилни задачи, стоящи пред нашата армия можем да посочим далеч по-актуалното ежегодното нашествеие на марокански скакалци и нилки комари. Та решаването на локалният риск, както го определяте съразмерен ли е с рисковете, още утре да бъдем обект на терористични атаки именно заради това, че ще си останем една от най-слабите и уязвими точки на нато ? Влизайки в нато, още от днес почваме да плащаме, не за борбата със скакалците и комарите, а почваме да плащаме в името и решаването на чужди интереси и чужди проблеми. Независима и уравновесена политика към геоантагонизмите е онова което ще ни отдалечи от такъв риск и ще ни запази ресурси, да си решаваме скромните локални проблеми, които нямаме и не се очертава да имаме.

Пак за ес:
За една държава в състояние като нашето пътища много. Да се твърди, че съществува само един е връщане към миселенето и манталитета на средновековието. Света е пълен с примери от последните 50-60 години за успешно достигане на цели свъразни с благоденствие и благосъстояние. Като почнем през азия та през латинска америка ... В нашата история да погледнем пак ще видим примери. Ей го, едва освободили сме се от турско, само с едно бързо "копиране" на най-доброто от европейската политическа култура и мисъл и невероятни хоризонти за развитие пред една малка новопоявила се окастрена държавица.... Както и да е, не съм категоричейн относно членството в ЕС. Колко пъти обаче трябва да го напиша - този който трвърди и провежда политика в тази насока, върху него тежи предварително да докаже ползите. Това става с цифри, а не със заклинания, че това бил единственният път. Впрочем България винаги е губила, когато се е увличала по подобни химерни недоказани и предварително необезпечени и непотвърдени ползи. Още повече е губила ако преди консумирането им се е налагало да прави своите жертви. Да си припомним Балканската и Междусъюзническата войни. Да си припомним Първата световна война - все съдбоносни и важни събития, в които сме участвали. И решенията за тях сме вземали пак по същият начин - чисто идеологически, без да бъдат обезпечени крайните резултати но с предварително поемане на рискове и даване на общественни жертви.
Не мога да спра да се чудя на наивитета, на отказа когато се вземат важни решения да се търсят яснота, конкретност, гаранции и обезпечаване на исканите крайни резултати. Това един обикновен човек никога няма да направи, когато става въпрос за семейството, за дома му.
Свършвам с това, имате уваженията ми за личните ви разбирания. Аз явно съм устроен вече по друг начин. Научих се вече да не приемам нищо, колкото и добре да ми звучи без ясна и точна сметка. Такава сметка никой не е дал до сега. Вместо такава сметка хората получават омръзналите им до болка клишета.

Боже, Царя ни пази.
Изкуството иска жертви. Палача също.