Тя беше добър търговец и не обичаше да й се троши кахъра. Даже освен с култура, се занимаваше и със строителство. През далечната 1975 г. имаше идея НДК да бъде построен на мястото на старата зоологическа градина на бул. Толбухин 15. Преместиха зоопарка за броени дни, мястото беше изчистено и на "принцесата" и се прииска да има наблизо някаква по-малка постройка за административна сграда към бъдещото НДК. Хвърли око на една стара сграда, намираща се на същия булевард номер 10, на ъгъла на Хаджи Димитър и Толбухин. Сградата е построена 1910 г. от БЗНС ("приватизирана" след съветската окупация). Историята (1975 г.) продължава с изгонването на обитателите и срутването на сградата за рекордния срок от 2 седмици. След известно време се разбира, че мястото за НДК до стадиона не е подходящо и ЦК на БКП започва борба кой да си построи блокче на опразненото място на бул. Толбухин 10. Две години продължава борбата, докато накрая се взима решение, удовлетворяващо синовете и дъщерите на съответните другари.

Мили хора, нали?

П.П. Апропо, бившите обитатели, между които и професор във ВИИ "К.Маркс" са пръснати из крайните квартали без право да се върнат.

Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Пабло Пикасо