Ти, както Пиво, много центрирате върху присъствието на акционерните събрания. По някаква причина фиксирате върху физическото присъствие. Което има значение, но най-вече психологично, и то за ограничени случаи.

Гласуването по акций става лично, чрез физическо присъствие, но също става чрез пощувани бюлетини, и вече по Междрумрежието. В гласуването е истината, не в броя на пълни/празни столове на събранието!

Ако броиш процентите на гласувани акций, въвлечеността в корпорационните развития показва усилие от дребните вложители да бъдат чути. Също показва как шепа връзкари надвиват над дребните вложители чрез акций, придобити по връзкаджийски начини.

Ще кажеш - защо дребните вложители са ахмаци да се мешат с голямите момчета? Някои са ахмаци. Други са насадени, чрез акций добити чрез пенсионни спестовни сметки (моя случай) - и наказанието от федерални и други данъци е толкова жестоко, че, примерно за мен, ми е по-евтино да държа акций в губеща връзкаджийска корпорация от колкото да се разчистя от акций в нея! Поне до като имам акцийте - и не съм наквасен с данъчните наказуеми - имам шанс да не загубя чак толкова много.

Изниква тогава въпроса, ами защо дребните вложители търпят тяхните работодатели да ги насаждат с пенсионни сметки във връзкаджийски далавери? Ами повечето такива вложители са все "изключителни" кадри, без мацане с профсъюзи и подобни работническа класа калища - значи са "свободни агенти", свободни сами да преговарят трудовите условия със своите работодатели. Нека преговарят! Да, ама не! Става разминаване тук, между трудовия кодекс (който "освобождава" свободните агенти от защита; справка определението exempt от назначаване реквизицийте) и истината. Аз лично не съм преговарял нито веднъж, за моите трудови условия. Да съм честен, самата структура на моя работодател не позволява лично преговаряне, за простосмъртни като мен, пък реквизицията за моята работа и щатския трудов кодекс да пишат каквото щат! Ти познаваш ли някой преговарял? Преговарял като "вие ми давате това и това, но аз искам изменения тук и тук"? Чувал съм подобни положения за консултантски фирми - но ако погледнеш нещата от зад назначаващия началник, "преговорите" са били по циментирани корпорационни таблици.

В крайна сметка удряме до личната етика и личния морал. Това са качества неподлежащи на системен контрол. Подлежат на наказания, може би, но не на създаване! Създаването на етика и морал влиза в сферата "непродаваемо", сиреч неподлежащо на свободен пазаризъм. В случая с нашите ХВАНАТИ връзкари, говорим за безгранична алчност - караща ни да се замислим дали нападките срещу старата протестантска работна етика и морал произхождат от борбата срещу "институционализирана религия", или от далавераджийски интереси облечени в усилия за свобода от религиозно натрапване...

Рибата се вмирисва от главата.