|
Явлението "Костов" и случаят "Симеон"
Иво Беров
в. Демокрация, четвъртък, 16 май 2002
Зложелателите на Костов, които никак не са малко, хич не се досещат, че ако той беше провален политик, отдавна щяха да са го забравили или нямаше да се занимават нито с него, нито с причините за мълчанието му. Несръчните, но претенциозни психологически опити, с които същите тези зложелатели се опитват да обяснят поведението му, само потвърждават истината, която те напразно се опитват да прикрият и да отхвърлят. Костов не само не е случаен или провалил се политик, той е явление в съвременната ни държава. Той е явление дори само поради това, че досега не е отправил нито обидна, нито дори укорна дума към никого нито към политическите си опоненти, нито към тези, които го предадоха, нито дори към тези, които го обругаха и продължават да го ругаят. Такова поведение е съвсем непознато и чуждо за българския политически и обществен живот. То се дължи на едно човешко качество, засега чуждо за българските нрави. Нарича с е класа.
Човек от класа - това е европейски израз. В безкласова, задругарска, работническо-селска и махленска България хора от класа почти няма. Ако се появят такива, то цялата махленска глутница - като се почне от партийните лидери и се мине през така наречените интелектуалци, та до най-пошлото шоу-менче - всички се втурват да ги джавкат и лаят. И колкото повече хората от класа не обръщат внимание на джавкането, толкова по-бясно и неистово става то. Тези, които нямат достойнство, не могат да си представят, че някой може да постъпва според чувството си за собствено достойнство. Затова по всякакъв начин се обяснява мълчанието на Костов с дръпнатост на характера, с надменност, политически кроежи, само не с това, което е най-близко до нормалната човешка чувствителност омерзението от цялата помия, от всички лъжи, клевети, измислици и хули, които се изляха върху него през изминалите години. Всякак се обяснява оттеглянето му от ежедневната политика, освен с най-естественото и задължително за един политик от класа действие поемането на отговорност. В глупашкото си озлобление доста от така наречените психолози и анализатори твърдят, че поведението на Костов се дължи именно на липса на отговорност, и го сравняват със Симеон, който бил пример за отговорен политик. Тук не е толкова важно това, че Симеон нито е отговорил, нито се кани да носи каквато и да било отговорност за лъжите, чрез които се добра до властта. Важното в случая е сравнението между Костов и Симеон и изборът, който мнозинството българи направиха. Може би най-сполучливото описание на този избор направи Евгений Дайнов, който оприличи Костов с учител, който мъмри учениците и им казва, че няма да ги обича, докато не се напънат да изкарат тройка по химия, а Симеон - с добрия чичко, който хич не ги кара да се пънат, защото ще ги обича дори като оставачи и двойкаджии. Е, как да не намразиш лошия даскал и как да не залюбиш добрия чичко. Хвърляш си чантата с омразните книжки и излизаш в междучасие. Няма нужда да се напъваш. Чичкото ще се напъва вместо теб. Ще мисли вместо теб. Ще увеличи пенсиите и заплатите, ще се справи с престъпността, ще спре корупцията и безработицата. Ще обикаля света, за да вкара в Европа съвкупния български народ, барабар с оставачите. Що, не. Нали още при рождението му всички оставачи преминаха. И от зрелостен изпит нямаме нужда. България недблюбва матурите. Няма смисъл от тях. Народът си е достатъчно узрял и помъдрял, защото страната ни е първата държава в Европа и си има хилядолетна история. Толкова много история има, че не е зле да я позабрави и да гледа напред, както препоръчва Симеон. И се забравят не само злодействата на комунистическите репресивни служби. Забравя се и по-старата ни история с националните катастрофи, до които ни докараха предците на Кобурггота. Тези катастрофи започнаха с приемането на оня закон, който даде право на Симеоновия дядо да сключва тайни договори в името на националната сигурност. Преди не повече от месец сегашният парламент направи същото. Даде право на Фердинандовия внук и неговото правителство да сключва тайни договори в името на националната сигурност. И никой не възропта, никой не се досети да направи зловещата съпоставка. Хората дори не разбраха, че е приет такъв закон, който дори да не доведе до национална катастрофа, ще даде възможност на Милен Велчев спокойно да разиграва външния ни дълг в полза на приятелчето си принц Кирил. Но от тези неща никой не се интересува. На никого не му пука. Гражданското общество излезе в голямо междучасие. В голяма ваканция. В голяма летаргия. И за нея е виновен не само Симеон, чиито речи и обръщения съдържат толкова първичен популизъм, че вече придобиват фашизоиден и комунистически оттенък.
Виновен е и Костов. На един народ не бива да се показва истината без дрънкулки и украшения. Един народ не може да бъде мъмрен, укоряван и призоваван към отговорност. Това могат да правят само философите, специалистите, интелектуалците, и то не всички, а само най-смелите и най-независими-те. Политиците нямат право на този разкош. Не можеш да бъдеш едновременно човек от класа и политик от класа. Не можеш да се отнасяш към народа като към съвкупност от зрели хора. Не можеш да разчиташ на здравия им разум. Народите са като децата. Те трябва да бъдат галени, насърчавани, успокоявани и утешавани. И лъгани, разбира се. Че има Дядо Коледа. Че до 2005 година американците ще инвестират в България 3-4 милиарда. Трябва непрекъснато да им казваш, че ги обичаш. Това важи дори за европейските народи, които са възприели ценностите на свободата и демокрацията след изключително труден и мъчителен исторически опит. Още по-задължително е популисткото отношение към хората в нашето общество, което е прощъпалник в демокрацията. Поведението на Костов, с отказа му да извърви отново пътя си към хората, твърденията му, че до благоденствие може да се стигне само с много усилия и с поемане на отговорност, с позоваването на мъгляви за обществото ни ценности, може да е доказателство за личните му достойнства, но иначе си е политическо самоубийство. Защото от вековните си познания по оцеляване мнозинство българи са се спрели на две основни човешки ценности - салатката и ракийката, и на два основни нравствени императива - да не настинат и да не се минат. Подобна ценностна система обяснява донякъде психологическите причудливости на сегашните времена. Видя се вече, че добрият, прекрасен, щедър чичко Симеон няма да раздаде обещаните бонбончета. И всички българи, които му се довериха на изборите, тайно и от самите себе си вече си задават сакралния въпрос „Дали пък не се минах?". Верният отговор би могъл да бъде много болезнен. Би означавал неуспех на най-високо цененото, най-съкровеното, най-изконното българско умение, образуващо сърцевината на народната мъдрост - умението на българина да не се мине. Затова доста хора упорито си повтарят: „Хич не сме се минали даже. Не можеше да гласуваме за ония, дето са корумпирани и дето окрадоа държавата. А Костов е лош, лош, лош, ама много е лош тоя Костов пък." И ако Костов все пак стои, то е не толкова да показва, че избраният път е бил верен, колкото че е съществувала и друга възможност. Която може да бъде избрана от България само след успешно положен зрелостен изпит.
В 99% от случайте проблема е ПРЕДМОНИТОРЕН bst
|
Явлението "Костов" и случаят "Симеон"
