Една държава, в която те рекетират за това, че имаш жилище, имот или бизнес, че работиш и храниш и други хора с труда си, че се опитваш да печелиш честно парите си, или че въобще се се опитваш да живееш някак си не е добра държава. Това е институция за подтискане на поданниците, за жестока експлоатация на труда им в името на благоденствието на шепа хора, успели по някакъв начин за узурпират властта и да се напечелят един път завинаги.
Днес във в. Труд, прочетох за дебатите относно новите глоби и промените в закона за движение по пътищата и пак взе да ми се повдига от простотията на нашите народни избранници.
Смятах тук да опиша част от поредните простотии, които се обсъждат в парламента, но се отказах. На всички са ясни. Колани в населени места, една бира, сините буркани на депутатите, засадите по пътищата, правото да ни тарашат като престъпници навсякъде и без повод, правото да ни рекетират законно - 10-15 лева на ръка или акт за 100 и отнемане на точки - кое ще си изберете ?, и още хиляда други подобни глупости.
Защо никъде в закона не става дума за задълженията на държавата към водачите, нито за правата им, нито за начините, по които могат да се защитят от корупцията. Такива неща няма. Няма нищо за поддържането на пътната настилка, за поддържането на пътищата през зимата, за знаците, за пътната маркировка и т.н.
Хората не загиват по пътищата, защото не спазват закона за движение по пътищата. Те загиват, или поради лошите пътища или поради липсата на знаци и маркировка или поради техническа неизправност на автомобила.
Основния фактор обаче е липсата на елементарна култура при движение по пътя и уважението към другите участници в движението. Липсата на възпитание обаче не се компенсира с високите глоби. Това го доказват на практика самите депутати, като си искат привилегии. За какво са им повече привилегии от тези които имат. И без това не могат да ги санкционират за нарушения по пътишата, защото имат имунитет. Но това не им стига. Нужно им е и никой да не им се пречка на пътя. Без да ги интересува въобще, че създават затруднения на останалите.
Като добавим към това инамерението на управниците ни да променят закона за да ни съдят ако имаме над 3000 лева задължения към държавата от невнвсени данъци, такси, задължения и глоби - вижте накъде отива работата.
Непосилни данъци, такси глоби и цени. Корупция. Безработица. Полицейска държава. Безхаберие. Ограничаване на личната свобода и правата на хората посредством финансово им заробване и превръщането им в роби на "държавата" - която се е превърнала в инструмент за експлоатация в ръцете на новосформиращата се финансова олигархия.
Какво цели една политическа власт, която мачка полицията си, оставя я без гориво, без оборудване, без обувки и дрехи, без нормални заплати и без средства за борба с престъпността и я насъсква срещу обикновенните хората по пътищата, а в същото време оставя съдебната система да обезмисля целия труд на силовите структури, когато сава въпрос за истинските престъпления.
Какво ли цели една политическа власт, която мачка армията си по същия начин и я унижава и принизява до състояние на пълна безпомощност, в каквато не се е намирала никога през последните 120 години ?
А ми аз простичко бих казал - допитвайте се до хората господа депутати. Искайте мнението им. Публикувайте резултатите в медиите, оценявайте ги и тогава взимайте решения. Иначе винаги ще има скандали заради тайни съвещания, решения и тъмни сделки. Демократичния процес вече е необратим и рядко нещо остава скрито. Така че не се самозаблуждавайте.
А сега просто смятам че е време е за стачки и гражданско неподчинение. Време е да се създават клубове и организации по места за защита правата на гражданите. Време е полицията да застане на страната на хората, а не на тази на депутатите и престъпниците. Време е май армията да помисли за това - дали да не поеме част от управлението на държавата в свои ръце - или поне онази част която касае сигурността на хората - което е и нейно задължение.
Защото враговете на народа в държавата са вече много повече и много по-опасни от тези извън държавата.
Време е да се събудим.
Работно време :
абе на кой му дреме
|