Както пишеш, 1984, коментарът е интересен. Хленченето, че Хитлер е поставян до Чърчил показва политически нагаждания в ущърб на българските национални интереси. За българските (не за англо-американските) национални интереси съпоставяне на Хитлер и Чърчил е обидно. Хитлер е бил съюзник на България, и й е помогнал с възвръщане на Южна Добруджа; Чърчил е българо-мразец и - следователно (нали аз съм български американец, и центрирам света по американски - значи по моята лична позиция) Чърчил е престъпник и гнусняр, а Хитлер е герой, в най-лошия случай "с оспорими грешки". Но да не се отклонявам.

Коментарът, освен че е доста разводнен - но това си е стилът на политолозите; на тях им плащат по буквен знак - съдържа единствено описание на симптоми. Има опит за диагноза. Обаче, както ни учеха по пропагандно писане, липсва "призивът към действие". Остави призива; структурирането на симптомите не повежда логиката към само-подсказващо определение на нужното действие. Коментарът увисва като... интелектуален хленч. Каквито вече има в изобилие!

Което ме води към наблюдението, че всред българските политолози - ето го момчето, студентче, написал коментар, и явно може да пише, но - липсва писмената школовка! Школовка по пропагандно писане! В българското образование "развиването на тема" е така забито още от отделенията и до-забивано в университета, че се забравя неговата ЛИТЕРАТУРНА насока. Писането на политически анализи НЕ е литература! Прилича, вярно, но то е ПРОПАГАНДА, в смисъл трябва да прокарва дадена мисловна линия и да предразполага читателя към прицелени заключения и да го подстрекава към желано поведение.

Това ти го пиша защото явно си вещ в полето. И може би мнение като моето, от страничен - но не безхаберен! - наблюдател може би да ти е интересно.

Иначе моите уважения за силата да бдиш и следиш политиката! Аз нещо я губя.