Когато таксиметровите шофьори протестираха пред парламента, те го направиха, за да защитят сигурността си. Впоследствие се оказа, че всъщност са протестирали против болестта на една нещастна жена.
Сега хората трябва да протестират срещу самите себе си.
Родителите на децата- срещу собствената си безотговорност.
Собствениците на дискотеките- срещу това, че ги интересува само печалбата и не полагат дори елеменарни усилия за сигурността на собствените си клиенти.
Правоохранителните органи- срещу бездействието си в подобни случаи, когато се нарушават по няколко закона.
Пресата и особено печатните медии, които гледат на всяка подобна трагедия най-вече като на сензационен материал.
Носителите на субкултурата на насилието- рапъри и др. подобни, като Мъглата и Колумбиеца, които е трябвало да пеят през тази вечер.
Политици, като Вежди Рашидов и Додов, които дават "блестящи" примери, за културно и възпитано поведение.
И накрая цялото ни общество, което гледа безучастно как неговите собствени деца- пият, пушат, употребяват наркотици, възпитават се и израстват в субкултура на насилието, ходят по нощите на места, които са опастни за тях.
Ами как се нарича едно такова общество- БЕЗОТГОВОРНО.
Общество БЕЗ БЪДЕЩЕ.
И нека поне в дни като този, се обединим около нещо общо, което ни свързва- преживяването на трагедията и желанието тя никога повече да не се повтаря. А не отново да политизираме. И не само защото е кощунствено да се прави политика от загубения човешки живот. А най-вече защото, така нищо няма да постигнем. Държавата се управлява от политици, но над тях и над всичко друго, трябва да бъдат моралните ценности, които да обединяват обществото.