Ако трябва да дефинираме "началото на началата" (Мирча Елиаде), сърцевината на нашите проблеми, може би на първо място трябва да отбележим онова, което специалистите наричат "социална аномия", става дума за пълния отказ на колективната енергия за каквито и да е общи съзидателни действия. Т.е. на първо място слагаме болестта на общността. Оттам идват и останалите - липса на предприемчивост, оттам и на организация за защита на общите интереси, навиците всеки да прецаква другия ("българският казан в ада")... Т.е. бедността, престъпността, мръсотията - всичко това се дължи на липса на общност, на общи идеи, цели, на това да носиш известна отговорност и за "не-своето". Казвам това, за да не бъркаме причината и следствието. Ако аз имам съзнанието че именно аз като данъкоплатец плащам училището на детето си, аз ще направя много повече, за да имам думата как, какво и колко да учи. Ако съм сигурен, че някой е отговорен за мен например за сметосъбирането, аз ще мога "да глобя" не само на изборите местната власт, ако не си върши работата. Т.е. ще се обединя с другите срещу мен и ще принудим когото трябва да си върши работата.
Не по-малко важно, според мен е и отчуждението, т.нар. "аномия". Според мен няма как един отчаян за житейския си хоризонт човек да предлага идеи, да тегли кредит, да се опитва да забогатее. Той най-много, ако има чувство за отговорност, да се опитва да изхрани криво-ляво семейството си. Хората са отчаяни и НЕ Е РАБОТА НА ДЪРЖАВАТА, още по-малко на партиите да дават смисъла на живота. Не в училище, а в семейството, дори в църквата :))) човек трябва да чуе и да мисли за тези неща.
Третият по значимост проблем, който искам да отбележа е наследството. Не съм съгласен, че тази страница е затворена. Да се затвори искат или хората с гузна съвест, или ма някакъв сериозен интерес. Омръзна ми да ми обясняват как до 1989 г. благоденствието е било всеобщо, а сега сме няколко пъти по-зле. Не знам кой как изчислява, но според мен старите поколения не само че не са направили нищо, ами са замърсили България, оставили са халета и машини годни единствено за скрап, и най-важното: Оставили са ни дългове, много дългове. Т.е. наследството е отвратително. Една от причините да няма сериозни инвестиции е именно този имидж на един много проблемен длъжник, и лошото име на държавата се лепва на отделния гражданин, който няма никаква вина за бай Тошовата мегаломания, но заради това, че е българин, банките отвън го гледат с предубеждение.

И накрая, не ви ли омръзна да слушате приказката за "добрия народ" и "лошите управници"? Не смятам, че българинът днес е изтъкан от добродетели. Може би все още има надежда, но това означава незабавна, шокова реформа в образованието. Изриване на цялата паплач с научни титли, придобити по време на диктатурата, допълнително обучение и сериозно заплащане на учителите, сипване на свежи пари за материална база, най-вече за технологично обновление, частично криминализиране на "частни уроци" и засилване на контрола върху учебния процес, промяна на начина на оценяване, спешно въвеждане на адекватна, а не Първаново-смехотворна кредитна система за студенти... И т.н. - останалото - друг път.