е умението да степенува целите, да подбира средствата и да работи с хората си. Сложи някое почтенно магаре като лидер и то ще свърши магарешка работа. Всъщност, най-големия парадокс в твоята позиция е, че нормалната система според теб би трябвало да тушира грешките на човешкия елемент, но при изграждането на една такава система по не знайни причи изведнъш почтенността било най-важното нещо, т.е. всичко се оставя на вероятността за грешка. Ами ако някой е почтен, но бъкел не разбира какво да прави с лидерската си власт? Все едно ако аз съм почтен, значи съм годен да проектирам и да построя сграда. Я помисли пак какви ги говориш...

Иначе заравянето на главата в пясъка е една често допускана грешка, но самият факт че в СДС се говори за това е нагледно доказателство че дори и тази конкретна грешка в конкретния случай е в рамките на един рационален процес. Много по-страшно от грешката е неспособността за признаване на грешка. Досега НДС2 направиха огромно количество грешки, дори преди да влезнат реално във властта, но за сметка на това толкова са си заровили главата в пясъка, че онова на СДС изглежда нищо. И причината е че на самият Симеон ще му бъде много трудно да признае грешките си. Аз досега не съм чул цар да извика за себе си че е гол. И бедата не е толкова в морала на Симеон, за който все още нищо не знаем, а в мистиката и ирационалността на царската институция, която ти много обичаш.

И накрая, ти все избягваш този въпрос, ама той все изкача непрекъснато: как почтенността на лидерът ще противодейства на непочтенността на неговите последователи. Само защото ти се иска да стане така? Това си е една едва ли не детска вяра, че доброто ще победи...

Дружбата със СССР е нужна като слънцето и въздуха за всяко живо същество
народна мъдрост