Уважаеми г-н Найден, Според мен държавата е лош собственик преди всичко поради конфликти на интереси, когато тя се занимава и с предприемачество. Независимо от това, че в страните с пазарна икономика държавната собственост е под формата на акционерни дружества, ръководството на тези дружества не се избира от независимо и неподвластно събрание на притежателите на акции, а от държавен орган. Дори този орган да не е подвластен пряко на властващото правителство, обикновено министерството на финансите има силно влияние чрез изискваната от предприятието печалба в държания бюджет. Чрез това изискване то може да оказва натиск с политичека основа - например за да представи пред предстоящи избори добър бюджетен резултат. Такъв натиск може да пречи на развитието и на стратегията на предприятието. От друга гледна точка държавните предприятия не винаги могат да следват разумна линия по отношение на броя на назначените. Министърът на социалните грижи не се радва на съкращения, които ще му увеличат бюджетните разходи за безработни и ще влошат репутацията на правителството, като допринасящо за безработицата и даващо лош пример. Такива съображения могат да водят до неразумни решения за предприятията. От трета страна държавните предприятия не са свободни да провеждат необходима ценова политика, защото чрез тях държавата и правителството могат да бъдат обвинени в грабителство. От четвърта страна държавата изкарва и провежда множество разпоредби, засягащи предприятията и е недопустимо да държи в ръцете си "и хляба, и ножа", защото това води до търговски деформации и израждане на държавните предприятия, "защитавани" от държавата. От пета страна държавата е огромен купувач и ако бъде същевременно и производител и продавач, това неминуемо води до елиминиране на свободната конкуренция, което вреди на всички. Описаните влияния зависят от "цвета" на правителствата, а те често се сменят и това не дава възможност за дългосрочна независима стратегия на предприятията. В страните с пазарна икономика държавни предприятия днес не се създават. Съществуващите са исторически наследени от времето, когато някои инфраструктурни дейности бяха "власти" - ПТТ, железници, пътища, пристанища, летища и авиокомпании, енергетични предприятия, мини, горска промишленост. Тези "власти" непрекъснато се трансформират в акционерни дружества, отначало държавна собственост, а след това се приватизират частично или изцяло и стават обикновени предприятия. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция