Уважаеми г-н 1984, Трябва да призная, че съм разочарован от отсъствието на интерес към сериознопоставената от Вас тема - ДАНЪЦИТЕ. За съжаление според мен поради петдесетгодишната "пауза" в действителното данъчното дело у нас много съграждани загубиха представата за данъците, като един от фундаментите на националната общност - държавата ни. За да можем да определим отношението и преценката ни за размера на данъците, според мен трябва да си спомним как са възникнали те и какъв е техният първоначален смисъл. Данъците са възникнали спонтанно и от практически съображения, когато цивилизоващите се хора са започнали да живеят в колективи и са поискали да се ползват от блага, които отделният индивид не е бил в състояние да постигне сам, но обединените материални услилия на много са били в състояние да ги постигнат и да ги направят достояние на всички в колектива. Така най-старата и най-правилната дефиниция за данъци е отдаване на част от доходите в общ бюджет на колектива, от който управляващите колектива могат да осигурят на всички в колектива това, което отделният индивид не може да си достави само със своите доходи. И тове е функцията на данъците, която аз приемам безрезервно и подкрепям. Впоследствие данъците са започнали да се използват за твърде различни от първоначалните практически цели - за политически, икономически, идеологически, "морални" и какви ли не още, според мен странични, цели различни от обикновеното общо финансиране на общи блага. Така от общо финансиране данъците днес могат да се използват и се използват като инструменти на политика, икономика, принуда, печелене на избиратели, пропаганда. Данъчното бреме в различни страни, независимо от сложното му определяне поради различни фактори (много добре описани в друга тема от един господин от туристическия бранш), все пак се свежда до съпоставяния и проценти и може да се сравнява - в такъв смисъл общото данъчно бреме в България е по-ниско от това в мнозинството от европейските страни. У нас според мен са ниски заплатите на назначените и печалбите на предприятията. Това, а не ниските данъци, е причината за мизерията на хората и за стагнацията на предприятията. Но вместо хората у нас да се обърнат към действителния проблем - ниските заплати и печалби, те, струва ми се по рефлекс, се обръщат към традиционния за тях "фактор", "държавата" и искат малко или повече данъчни субсидии, под формата на намалени данъци, за да "компенсират" действителния проблем, а не за да го рарешат (нямам предвид, че например ниската производеителност, ниското качество, липсата на търговски опит, прахосването на печалби за офиси, коли и секретарки са лесноразрешими проблеми). Ако изходим не от сравняване на данъците в международен смисъл, а от тяхната най-древна и най-правилна цел - общо финансиране на общи нужди, тогава преценката за размера на данъците се прави от размера на общите нужди, които не могат да се финансират индивидуално. В такъв смисъл, ако изходим от нуждите на нашата страна днес (нуждата да изплатим дълговете си за да не плащаме огромни излишни лихви, нуждата да въведем една прилична социална служба, която да не "пропуска" бепомощни хора да умират от глад, да оприличим градовете и селата ни, да се освободим от изтезанията на бездомните кучета, да имаме един буфер от помощи за безработни и за преквалификацията и насочването им към частния сектор и .... още безброй неща), то размерът на данъците ни трябва да бъде астрономичен в течение на десетилетия, ако не се лишим доброволно от много необходими ни неща и не получаваме помощ отвън. Според мен докато държавата ни има обременяващи дългове, не може да се говори за излишък в бюджета, независимо, че може да ни се струва, че приходите надвишават разходите - "излишъкът" трябва да отива за погасяване на скъпоструващите ни дългове. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция