Re: Харвардски опорки / Политика, Свят / Политика

Този път карам по ред от горе на долу:
Да, Су-35 е далечно развитие на тежкия изтребител от 4-то поколение Су-27 "Фланкер" (по натовско обозначение). Су-35 се води 4-то поколение ++ и освен, че е многофункционален изтребител, т.е. с възможност освен да води въздушни боеве на близко (маневрени) и далечно разстояние, е способен и на удари по земни и морсски цели, плюс факта, че има регулируема реактивна тяга на изхода на соплата (това е стандартна практика вече ексклузивно при 5-то поколение). За да се стигне до него обаче, трябваше да се мине през други два варианта преди това, а именно Су30 и Су33, първият ударен двуместен изтребител-бомбардировач, вторият палубен изтребител, част от ударната ескадрила на самолетоносача "Адмирал Кузнецов". И двата се водят междинното 4-то поколение +.
При нито един от тези самолети, погледнати от зад, няма този лек наклон на крилата в краищата им. При Миг-31 наистина го има, но пък той погледнат в план не прилича на двата от клипа.
Ф-14 има различни ъгли на фиксация при полет от 20 градуса до 68, а при стационарно положение на палубата и 75 градуса, но това е за пестене на място и не се ползва в полет. Повечето самолети с изменяема геометрия на крилете са често с три ъгъла на фиксация при полет, но за тях след малко. При максималният размах от 20 градуса, погледнато от зад има точно това леко скосение в края на крилете, сякаш са натежали, което се забелязва на клипа, но по-важното е, че в план, контурите на двата придружаващи чинията самолети най-много съвпадат именно с него, а не със сутата или мига.
Иначе като почнем от първите експерименти на американците с X-5, който всъщност е германския реактивен P-1101 на Месершмит, но с променлива стреловидност на крилете, та стигнем до серийните F-14, F-111, B-1B, европейския "Торнадо", руските Миг-23, Миг-27, Су-22, Су-24, Ту-22М, Ту-160.

Прехващачите са вид и по-точно род изтребители. Самите бойни самолети, създадени за въздушен бой от началото на реактивната ера, започват да се класифицират по начин, непознат преди това на витловата ера, където на практика имаме два основни вида самолети за въздушен бой, т.е. изтребители: тежки, обикновено двумоторни и леки едномоторни. Тежките в един момент започват да ги ползват и като изтребител-бомбардировачи, което ще стане официална категория в реактивната ера. Отделно са морските витлови изтребители, но и при тях квалификацията е същата. Днес нещата са различни и на практика още при създаването на съответния изтребител, той трябва да бъде с възможности на многофункционален такъв с всякакво възможно приложение и въоръжен с всевъзможни оръжия, но това се отнася само за последното 5-то поколение и в голяма степен за 4-то ++. От първо, до 4-то стандартно поколение реактивни изтребители, се делят на:
1) изтребители за въздушен бой или по модерно му - за завоюване превъзходство във въздуха.
2) изтребител-прехващачи или баражиращи изтребители по първоначалната руска класификация, най-яркият представител на които е свръхтежкия Ту-128 "Фиидлър" (разбира се тук са Ф-14, Ф-106, Миг-25, Миг-31 и много други).
3) изтребител-бомбардировачи, част от които са споменатите вече по-горе самолети с изменяема геометрия на крилете Ф-111, Торнадо, Миг-27, Су-22 и Су-24.

Отиваме на клипа ти с "плазменото" оръжие. Не ми се занимава, но ти сигурно ще намериш из нета, стрелба с това оръдие