Бе Т-34/76 са малко в началото на войната, но производството им бързо нараства, а и имат тежките КВ-1 и КВ-2.
Панцер-4 е много добър танк и последните му модификации от Auf.G, насетне са конкурентни на Т-34/85.
Тий Сталин обявява награда и за Ерих Хартман, а той лети на сто и девятка.
Всъщност от Ме-109Е-мил, насетне се раждат истински шедьоври във въздуха и много от немските асове, печелят победите си с него. Нашият първи ас Стоян Стоянов е с Ме-109Г-устав. Със сто и девятки от различни модификации има хърватски, финландски, италиански, румънски асове и да не забравяме испански от гражданската война.
Иначе да, те немците донякъде и това правят при последващата операция "Блау", като съединяват централната и южната групировка в юмрук. За това на практика тази операция изпълнява целите на "Барбароса" през есента на 1942г. излизайки на Волга и Кавказ. Разбира се фиаското след това, пак се дължи на същата грешка - разделянето на юмрука на две: Сталинградски и Кавказки.

За Канарис и Абвера, нацистите се усещат чак след атентата от 20.07.1944г.
Съответно ведомството е разтурено и личния състав минава на подчинение на групенфюрер Валтер Шеленберг. Адмирала заплаща с живота си.
Но тук вече навлизаме в заключителната агонизираща фаза на нацизма, преди пълният им разгром. Това е момента, когато във Вермахта се появяват контролиращите всичко политически офицери, каквито имаше в армията на НРБ (аз добре ги помня). Това унизява немските военни (да не забравяме - командването е старата пруска школа). Гениални военни като Ромел, си заминават от този свят, именно поради провалената операция "Валкирия".

Редактирано от kuduger965O6 на 07.04.22 00:28.