Принципно такъв е резултата когато връчиш на писарушки решаването на практически проблеми, но все пак това което постваш е рибатъла на тезата че:
1. Армията е преди всичко инструмент на политическа власт на Бааистите (без да коментирам доколкото е правилно разпускането на последните) и на властта на Саддам.
2. По него време никой не можеше да каже какво е командването и лоялно на кого. Сега е лесно да кажеш че някой полковник е искал кооперейшън с американската армия, но реално тогава това бяха фактите - имапе подразделения които никой не ги знае къде са, какви са, на кого са лоялни и прочее.
3. Политиката никога не е декларирала че Ирак няма да има армия - точно обратното. Политиката беше в посока на създаване на сили за сигурност гарантиращи демократично развитие и за шиити и за сунити. След тях обхвата им щеше да се разширява накъм собствена охрана на граници и накрая щеше да има нова армия, която да е реален гарант на сигурността в Ирак.

Така както е замислено е логично ми се струва, но когато колата се обърне е лесно да броиш кой точно камък е допринесъл за това.