Срещат се двама приятели след дълго време раздяла.

-Дай да пием по едно кафе - предлага единият.
-Не мога, жена ми много държи да се прибирам навреме.
- Дай бе .... за половин час....
- Хайде добре ..

Усладила им се приказката.

-Стана време за вечеря. Дай да пием по едн аракия и да вече ряме.
-Не, не. Късно стана. Ще се прибирам.
-Хайде бе, още час.
-Добре.

Към 23 часа.

- Тук ще затварят. Д асе отбием до един клуб!
-Ааааа не, в никакъв случай...
-Бе за по едно само....
-Ми добре...

На сутринта, на излизане от клуба.

- Ми сега какво ще кажа на жената?
- Имаш ли молив?
- Да.
- Преди да се прибереш, слагаш молива зад ухото. На жена си разкажи всичко както е било.
- Ъ?!?
- Така направи! Айде чао!

Тка на правил човекът. Сложил молива зад ухото, разказал всичко както си е било.

През деня приятелят му звъннал.

- Как мина?
- Ми тя слуша, слуша, че като се развика. Бе какви кафета, ресторанти, клубове и гаджета, вика, ми разправяш. До сутринат, вика, мухльо, си плющюл карти някъде. Нали ти видях молива зад ухото.

Венко ае стига номера. Като си без молив зад ухото, та какво?

Редактирано от Пoлитиk@ на 24.03.07 19:18.