|
Публикацията във “Форум” показва един стар български комплекс за малоценност, заяви Красимир Каракачанов
08 декември 2006 | 15:04 | Агенция "Фокус"
.......
...“Навремето в Съветския съюз плачеха за правата на трудещите се в Америка. В тоталитарната държава, която се управлява от комунистическите тайни служби, да пишеш колко са нереформирани българските служби – ами да споменем тогава какво направи правителството, на което Георгиева беше шеф на пресцентъра”, каза още Каракачанов.
“Много късопаметни сме ние, българите, и за съжаление, комплексарщината ни стига дотам, че си плюем страната пред откровени врагове на държавата. Защото тези медии в Македония са враждебни към България”, каза още лидерът на ВМРО, според когото подобна позиция е защита на антибългарските тези. ...........
София, 31 май 2006
Красимир Каракачанов: Няма нищо, в моето минало от което да се срамувам
В сътрудничеството си с българските служби за сигурност 100 % съм работил за националните интереси на България. Работа на структури на Държавна сигурност тогава беше и борбата против македонизма........В разговорите си за сътрудничество с офицерите от тогавашната Държавна сигурност поставих две условия - по никакъв начин да не се говори за хора и за вътрешното управление на страната, и да мога да изказвам свободно мнението си в експертните становища по македонския въпрос, които изготвям.
И сега смятам, че за всеки български националист е гордост и дълг, да сътрудничи с българските служби за сигурност в борбата с враговете на българщината.
Българщина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българщина или по-рядко българизъм е названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към българската нация. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и пр. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и българи.
Ребългаризация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българизация)
Ребългаризация се нарича процесът на възвръщане на българска идентичност - национално самосъзнание, език, обред и други.
Ребългаризация е естествен процес и следствие на започналото в средата на XVIII и ХIХ век Българско възраждане. Тя е насочена към населението в Македония, Тракия и Източна Мизия. Процесите на ребългаризация приключват с Освобождението на България от Османско иго и възстановяване на българската държавност. След Освобождението ребългаризацията се насочва към българското население в Македония и южна Тракия, , за да не се допусне денационализацията на населението в този български край.
1.
Агент “Иван“ - Красимир Каракачанов
“Работа на структури на Държавна сигурност тогава беше и борбата против македонизма.... “
2.
3.
...............
.........
....
Убеждението, че историческата съдба за оцеляването на българите е свързана с християнството водеше неизбежно и до отъждествяване на народността с православната вяра. Оттук и съответното продължение на това убеждение, че българинът може да бъде само православен и че друговерецът мюсюлманин е вече и турчин - ето къде един служител на Държавна сигурност, Бончо Асенов видя коренът на злото и оттам раждането на всички бедствия в етническа насока. Много от старите нови политици размахаха плашилото на Живковите спецслужби, за да оневинят след 10 ноември 1989 г. нецелесъобразните решения и действия на лидерите на своята комунистическа партия. Но използването на етническото самоопределение като проблем датира още от началото на века. Така например 1908 г. България сключва договор с Турция, в който признава правото на южната си съседка за намеса и застъпничество на българските мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г./, като обещава на помашкото население, че ще им върне имената! 1949 година пък Георги Дамянов, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета колона в България и уклончиво слуша /без да предприема мерки/ за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по време на Живковото управление компартията ту предприема действия на приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи. "Допускано е насилие и беззаконие, има употреба на оръжие, жертви, терористични актове, осъдени и въдворени в Белене" - цитира откъс от доклада на Ал. Лилов пред пленума от края на декември 1989 г. Бончо Асенов. "МВР е извършвало насилия и беззакония, а армията за нейна чест и щастие на партията не е взела участие в нито един случай на тази кампания" - тръби Лилов. Така МВР и армия са противопоставени, вината за възродителния процес е хвърлена върху МВР, а партията излиза перестроечно и гъвкаво чиста и оневинена като сълза. Оказва се, че Живковото МВР и ДС са си били независими, силни, та даже и партията не успявала да ги озапти? Живков е току що сменен и на дневен ред са партийните, а не националните интереси.
Стига се дотам, че един корифеите идеолози на комунистите Стоян Михайлов да твърди, че възродителният процес за него е бил изненада! /Възрожденският процес в България, стр. 268/ Историкът доц. Стойко Трифонов назовава в своя статия имената на четирима души Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Стоянов и Георги Атанасов, които на чашка кафе са решили за възродителния процес. Пак според Трифонов за това са знаели и тогавашния външен министър Петър Младенов, а и Стоян Михайлов. По-горе аз цитирах десетки документи, които безспорно доказват общата вина и отговорност за преименуването и последвалите го събития. Едва ли обаче ще се стигне до ясното и точно назоваване на имена и последици от свързаните с тях проведени решения и събития. Поне за историята ни.
Причини за решенията на компартията в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се почне от демографския проблем на намаляващото православно българско население и увеличаването на мюсюлманското, като се премине през активизирането на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масирана протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото управление.
Споменавам набързо тези причини като основание за вземането на последващи решения от държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българските мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникналите проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава.
Под ръковоството на ЦК на БКП и окръжните комитети, в цялата страна започва целенасочена организационна и пропагандна дейност за решаване и осъществяване на целите на преименуването и приобщаването на мюсюлманското население към своите сънародници православни християни. /Дали е имало крайно и критично разединение между отделните групи е друг въпрос./ Начева се със забраната за общуване на турски език на обществени места, забрана се пуска и за религиозни и битови обичаи и ритуали /погребения, обрязвания, честване на празници/. Административните мерки, които компартията предприема по места, се съпровождат и със съдебни санкции.
Цялата тази кампания предизвиква логично и засилване на нелегална съпротива, възникват конспиративни организации и групи. През май 1989 г. в Североизточна България започват митинги, шествия и гладни протестни стачки. Има 9 убити и ранени от двете страни, според Бончо Асенов, бивш служител на ДС.
Има ли и каква роля и участие Държавна сигурност в репресиите при провеждане на преименуването и последвалите го събития - търси отговор на въпроса Асенов в книгата си "Възродителният проес и държавна сигурност". Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му - сочат събитията от 1984 година. Информацията на ДС е трябвало да бъде в основата на вземане на партийни решения по смяната на имената на българските мюсюлмани. "Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръга /Кърджалийски - бел мои/ са нереални - признава Асенов. И дава конкретни примери, които стават известни чак през 1996 година: на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. На следващия ден в Момчилград местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски довежда до стрелба, убит и ранени. При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и български турчин в Кърджали - общо 7 души изнася Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.
Съпротива от страна на български мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденцията се проверява и задържа. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Събитията по преименуването са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима - 5 000 убити в Кърджалийски окръг, разрушени джамии, трупове, които плуват по Дунав и Марица! Опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, но не и да опровергават неистините.
На митинги Сюлейман Демирел пък призовава "Войската да тръгне към София!", Тургут Йозал в бежански лагер в Гебзе нарича българите "свине".
София, 31 май 2006
Красимир Каракачанов: Няма нищо, в моето минало от което да се срамувам
В сътрудничеството си с българските служби за сигурност 100 % съм работил за националните интереси на България. Работа на структури на Държавна сигурност тогава беше и борбата против македонизма....
|
Борбата против македонизма е борба за българщина [re: Xpoнoлor]
