и две да съчиниш, действителността е обратнопропорционална на царските мечти.

Я малко бърза и кратка фактологична история от исляма, за да не разводнявам темичката ти с умствения потенциал на царските лизачи или по- скоро с липсата му:

През 1970 г. В Ташкент се провежда Национална Мюсюлманска конференция. Мюфтията Ахмед Хабибулак Наризимбеков хвали съветските лидери, които макар и неверници, оформят "социална политика, в съответсвие със законите диктувани от Бога и разяснени от неговия Пророк". Друг делегат го подкрепя с думите " Ние се възхищаваме от гения на Пророка, който проповядва социалните принципи на социализма". През годините на ленинизъм, сталинизъм, брежневизъм и пр. - изми основен проблем за мюсюлманските държави, намиращи се под московска шапка се явява религията. Троцки нарича исляма "загниваща тъкан, която ще изчезне при първо подухване ", но с течение на времето тъканта не изгнива, а напротив през 70-80 години е в подем, благодарение на това, че дълги години с него се води проформена асимилация.
Войнстващия ислям ( в превод думата "ислям" означава "покорност") въвлича огромно количество хора , а географското му разположение е гъгантска дъга, започваща от Западна Африка, минава през Южното средиемноморие, Балканите Мала Азия, Близък Изток, през вътрешността на Русия , Индокитай и завършва при Филипините. Три континента са частично под културно, военно и политическо влияние на исляма. През 60- те управляващата северна върхушка в Судан със сила налага тази религия върху християнския Юг. През 70- и 80-те Кадафи с напалм и хеликоптери обръща вярата на цял Чад, Амин прави същото в Уганда само че чрез масови кланета. През тези години ислямът бележи динамизъм и масово вътрешно възраждане. Една от причините е мюсюлманската самоувереност, получена от забогатяването от петрола. Проникването на това богатство в по - бедните слоеве на населението прави възможно те да пътуват с чартърни полети до Мека, където да целунат Каабата (това е онзи черен камък дето го обикалят докато ги хване въртеливото). От възраждането на исляма не печелят ортодоксалните мюсюлмани сунити ( признаващите "суна" -свещено предание, допълнителен източник на вярата след Корана, признават също и само първите трима халифи след Мохамед), печелят шиитите (политическо течение от 7 век, подкрепящо Али - зет на Мохамед и четвърти халиф, признават и потомците имами на Али и Фатима - мохамедова щерка, изповядват култ към мъчениците), печелят друзите ( изключително сплотена ислямска секта основана в Кайро през 1017 г. от Хамза Ибн Али), исмаилитите (религиозно течение от 9 век , подчертава дуалистичното тълкуване на Корана) и алавитите ( секта създадена през 905- 1004, обожествяват Али).


Извод:

НИКАКЪВ, АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ФЪНДЪК НА АРАБЕЛИТЕ И НИКАКЪВ ПЕТРОЛ ЕСТЕСТВЕНО