За Камю не съм сигурен. Сега нямам толкова време, но като се върна в София, ще проуча биографията и особено смъртта му. Все пак ми е любимец.

Предадох целувките на морето, но известна част останаха за мен. Надявам се, че не се сърдиш.

Те ме зарадваха, освежиха и подкрепиха в задачата да не се пресилвам (особено в соматичен план) и да се подготвя за завръщане и въдворяване на ред сред пощръклелите обожатели. Засега се надявам ти да им модерираш егото с присъщата ти безмилостна и убийствена точност.



Преди да се насоча към Слънчев Бряг и Несебър, където съм набелязал един автеничен напълно чешки ресторант за тази вечер (с кнедли, вепрово печено и карловацки праздрой), ето ти един средновековен старохристиянски текст.

Според мен 100% анархобудизъм:


Струва ми се, Ваше Величество, че настоящият живот на човека - в сравнение с времената, които са отвъд нашето познание - е подобен на бързия полет на врабче през залата, в която пирувате през зимата, заедно с вашите генерали и министри. В средата й гори силен огън, докато навън бушуват бури и дъждове.

Та врабчето - казвам, - което влита през едната врата и веднага след това излита през другата, е на сигурно място от бурята, докато е вътре. Но след този кратък път през топлината на стаята, то бързо изчезва от погледа Ви - обратно в тъмната зимна вечер, от която се е появило.

По същия начин и животът на човека се явява само за кратко, а какво е имало преди това, и какво следва - тези неща са непознаваеми за нас.

Достопочтеният Беде
The Ecclesiastical History of the English Nation (Historia Ecclesiastica)
(написана през 732 г.)




Всичко си е както винаги, мило мое момиче.

Toujours l'audace




Бог пише право дори когато изкривява редовете