Наличието на работна сила, телесно, здравно, образователно, с работна етика, с гражданска етика - това са ресурси, които са подсигурявани от обществото - и които са част от обществените блага, ползвани от една корпорация.

После следва обществената инфраструктура.

Корпорацийте в много отношения (УолМарт е сигнален пример) очакват наличие на работна сила - но НЕ плащат достатъчно надница за нейната, буквално, телесна поддръжка. Над 50% от работещите за УолМарт съществуват защото допълват работната си (често мизерна) надница с обществени подаяния. Отделно липсата на здравна осигуровка (говорим практически, не по книжа и реклами) - която значи пак обществени подаяния за здравни грижи. Практически, данъкоплатецът субсидира наличието на работна сила, която да обслужва УолМарт. Имаше интересни проучвания по въпроса с този тип корпорационно смучене на обществени ресурси, които аз бях нарекъл блага - защото идват безплатно, за повечето корпораций.

Вчера слушах интервю с Ралф Надер по въпроса за разделение между гражданската и печалбарската сфера на едно общество. Има неща, които не са за продан - и не бива да бъдат мерени с цена. Има и други неща, които трябва да са за продан и непременно трябва да бъдат мерени с цена. Въпросът е къде да бъде теглена линията.

Чел ли си американски корпорационни наръчници по "етика"? Аз, примерно, до сега имам дебела папка удостоверения за какви ли не курсове по етика... Явно моите работодатели считат наличието на етика в колегите и мен за достатъчно важен ресурс, че да отделят средно 4 платени часа всяка година, на глава, да ни "учат"... "етика". (Отделно курсовете по "полов тормоз"...) Работна и гражданска етика не се учи на курс, обаче; тя се учи чрез домашното възпитание, плюс попиване от околната среда. Етиката е ресурс. Използван от корпорацийте. Я кажи какво правят корпорацийте за да ИЗПЛАЩАТ този ресурс, или поне да го поддържат наличен, за следващите назначени да го имат? Те го ползват, и го затриват с далавераджийства, както става ясно на последък. Като малък бегъл пример.