Поне държавата има ясно-определена цел. Нейната корпорационна "харта" е закована. Държавата не може да реши утре, че вече от нейното население няма келепир - и да се мръдне другаде по света - или да уволни населението и да го замести с ново. (То че държавата може да се напъне да прави точно това, искам да кажа да замества населението - може. Но не става така бързо и лесно.)

Познавах един джентълмен, с доста анти-еврейски наклонности. С неговите думи, корпорацийте са учрежденските евреи: черпят от благата на обществото без никаква обвързаност към неговите задължения. Аз не бих наквасил евреите така, но бих запазил втората клауза, че корпорацийте черпят блага без обвързаност към задължения. Сега с "глобализацията" ще могат да скачат от държава на държава да смучат - и щом се затегне до задължения - хоп на следващата държава! И свободата на скачане ще бъде неприкосновено право, нали разбираш? Пък кой ще се грижи за... изоставените човешки ресурси... Нали има държави точно за тази цел, я!