Поуката е много силна! За жалост, разминава се с прицеленото си приложение.

Аз, примерно, винаги гласувам моите акций в служебните ми спестовни сметки. Преди да гласувам, винаги чета проспектуса. Това го правя за принципа - защото трябва да съм идиот да се залъгвам, че го правя за доброто на някого или на нещо. Защото моят глас винаги е в минималното малцинство! Моите колеги - повечето от тях гласуват като мен, за принципа. Защото и те, както и аз, и ние събирателно - пак сме минимално малцинство! Броят на акцийте, тяхната гласоподателна сила (знаеш, има акций с по един глас, има с повече, а има и без хич), и тяхното разпределение по разни корпорационни юнаци е такова, че... да се изненадаме ли? Корпорационните юнаци почти като по правило гласуват (даже ако не са собственици; говорим гласоподателен контрол) повече от 50% от акцийте.

Мисълта ми е, корпорацийте СА частна собственост! Въпросът е - ЧИЯ частна собственост? Те са частна собственост на върхушката юнаци, които са облагодетелствани от редица фактори, че, казано простичко, да си спретнат корпорацийка и да си бъркат в медеца. Като в процеса пускат частната публика, чрез продажба на акций, да доближат кацата. Ще кажеш, ама нали, такова, корпорацията трябва да, нали де, произвежда нещо? На този наивен въпрос ще ти цитирам от току-що пенсиониралия се Хари Стоунсайфър (вицепрезидент на Боинг, заел топлото местенце след като президент на Дъглас изтърбуши същите извътре, че да бъдат по-евтини за купуване от Боинг). И какво казваше Стоунсайфър когато беше питан защо затрива производствения капацитет на Дъглас? "Целта на Дъглас не е да произвежда самолети! Целта на Дъглас е да създава печалба за нашите капиталовложения!"

Забелязваш откъсването на корпорационната дейност от идеята за учредителна харта - сиреч откъсване на корпорацията от обществен контрол. (Учредителната харта подчинява корпорацията на обществен контрол, първо чрез нуждата тази харта да бъде подновявана, второ чрез текста в самата харта. Откъсването не е направено от Стоунсайфър - той просто просташки го развява. Де да бе дръпнал същата реч преди 100 години - щеше да бъде завлечен в съд! "Вечните" корпорационни харти са нова измислица, от началото на 20-ти век; идеята била борсовият механизъм да замести отявления обществен контрол... Ха!) Корпорацийте, издънили се по САЩ, Сър 1984, изобщо не са "обществени"! Те са си частни! Ама хептем частни! Не за производство на блага! А за производство на печалба. За... акционерите. Които, както вече отбелязах, означават, в разпределение на печалбата, над 50% в джоба на юнаците, и останалите 50% разпределение по външни учрежденски вложители, и тук-там по частни лица, като Скромно Ваш.

Сега, тези дни "печалбата" от корпорацийте също беше... откъсната от... обществен контрол. Печалбата е каквото реши съвета на директорите. Примерно, юнаците теглят огромни заплати, бонуси, плюс черпят "вътрешни заеми" - за чието погасяване могат да търгуват "вътрешно", недосегаеми от Борсовата Комисия - а за акционерите остава... загуба! Ще кажеш, нали самите юнаци гласуват над 50% от акцийте! Оппа! Семантиката, Сър 1984, СЕМАНТИКАТА! Юнаците ГЛАСУВАТ акцийте! Ако спечелят, даже простират върху тях собственически права - че да ги продадат за печалба, или да ги ползват като залог за... ония, "вътрешните заеми". Обаче, ако акцийте загубят... Че защо да простират собственически права върху губещи акций? Губещите акций увисват - и загубите хич, ама въобще, изобщо, нулево бъркат в юнашките джобове!

На горното, Сър 1984, ако не му кажем "частна собственост" - какво да го наречем? Няма обществен контрол в тези неща! Всичко си беше нагласено за частна печалба, била тя чрез нарочни мошеничества, била тя чрез случайно производство на блага. Но както в класическата престъпна прогресия, всяко престъпление е предпоследно... И юнаците са се разширили малко прекалено... И станали скандалите...