не се състои от хора. То е системата на тяхните взаимоотношения. И тази система е жизнена, само дотолкова доколкто позволява да съществуват колкото се може по-разнообразни типове взаимоотношения. Поради тази причина не е хубаво да се забраняват цял клас взаимотоношения, които не са добри само за част от агентите (субектите) на обществените отношения. По-добре е самата истема да бъде констуирана така, че да позволява реализацията на различни типове отношения чрез динамика във времето и чрез обособяване на подсистеми, които да бъдет адекватни на условията в които живеят някои от агентите на въпросните отношения. По-принцип има два възможни варианта за реализация на такъв гъвкав баланс: икономически субекти и публични субекти. Ти предлагаш със закон да се оставят само първите. За съжаление обаче, те не могат да покрият всички аспекти на човешката дейност и последствията от нея. Съществуват ситуации при които резултатът от труда, инициативността, зананията и инвестициите на определен брой хора, се консумира не само от тях, но и от хора, които са извън специфичното сдружение на първите. След като има такъв ефект от даден тип дейност, то би било разумно в стимулирането на въпросната дейност да участва по-широк кръг от хора. Например, ако дейността на тютюнопроизводителите в една област е успешна, то от нейните резултати ще се възползват не само самите тютюнопроизводители, но и учителите, търговците, артистите и т.н. Защо трябва да им се забранява със закон правото те да защитават своите интереси в този случай и да не мога да спонсорират адекватно тютюнопроизводителите? Защото с наличните си пари един учител например, ще може да получи неадекватен корпоративен дивидент в сравнение с ползите които получва с наличието на повече деца, които да учи.

Пак ще повторя: забраната да имаш избор е толкова неефективна колкото и да нямаш избор. Затова говоря за общините. Те са реално решение на проблема.

Погледни към себе си