|
|
| Тема |
 ПЕТЪЧНО НАСТРОЕНИЕ |
|
| Автор | тя@ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.03.01 00:49 |
|
|
|
Градът,приспал наивните си грижи,
пестеше ток-спести дори Луната.
Очаквам пак един задрямал ближен,
а страшно ме боли от тъмнината.
Не ми тежат ни мръсните чинии.
Тежи ми от неискренните пръсти.
Молитвите дъждът да ме измие
се сбъдват пак, но непременно късно.
И пак осъмвам ничия,но цяла
/късметът да не стана на парчета
се плези в счупеното огледало
-в очите на измислени момчета/
И пак те чакам,зная че те има-
един такъв, на никого приличащ
Но нямаш ти лице ни глас ни име-
и аз не зная как да те обичам.
Когато знам,ще бъде вече късно
тревата след дъжда ще се изправи-
Луна и дъжд.Сълзата ми се пръсна
в окото ми-за да не те удави........
| |
| |
| 
|
|
