В далечината се простира панделка със черен цвят,
над място от което няма връщане назад,
с фантазия свободна летя над брулена земя,
летя изтръпнал, сам - с разбити сетива.
Фатална мисъл сграбчва ми ума - как,
бих могъл да се спася в този океан без бряг?
Не мога да откъсна очите си от небесата,
каква мъка е че съм създаден пленник на Земята.

Крилете ми изстиват, а върховете им са в лед,
страхът ме подлудява, в мислите ми няма ред,
без навигатор не откривам пътя към дома,
оставам празен тук и се превръщам във скала.
Душата ми е внапрежение - аз се уча да летя,
оправдан е и страхът ми, но към него се стремя.
Немога да откъсна очите си от небесата,
каква мъка е че съм създаден пленник на Земята.

С молитва над планетата летя върху криле,
в сияние от облачни следи във празното небе,
през тях съзирам сянката си да лети,
с невярващ поглед във сълзящите очи.
Сънят незастрашен от утринната светлина,
душата ми пренася отвъд нощната тъма.
Няма усещане сравнимо с това,
блаженно да летиш, с приспани сетива.

Не мога да откъсна мислите си от небесата,
каква грешка е, че съм създаден пленник на Земята.



Running, On our way
Hiding, You will pay Dying, One thousand deaths