|
Тема |
Далече от мен |
|
Автор |
Meнaka (непознат
) |
|
Публикувано | 13.01.01 15:05 |
|
|
Когато затваряш, далече от мен очи, уморени от дългият ден, когато от мен се отказваш или в любов ми се вричаш наум, а дори
когато до друга се будиш засмян - аз пак ще съм с тебе, аз пак ще съм там, където минаваш, поръсвайки смях, където посрещаш тревога и страх.
Спокоен ще бъде денят ми, красив от туй, че ще дишаш, че нейде си жив и също ще можеш, надигнал глава ти мен да съзираш във таз синева,
която с вълшебство и с някакъв трик до тук ще довява любимият лик от мен да пропъди онази печал увила душата ми в мрачен воал
и болката тежка, що мойто сърце притиска със двете си силни ръце, че пак ще затвориш далече от мен очи, уморени от дългия ден...
|
| |
|
|
|