|
|
| Тема |
 ВРЕМЕ |
|
| Автор |
efir (ветеран) |
|
| Публикувано | 13.01.01 13:35 |
|
|
|
Време
Срещата със смъртта е само едно разминаване казано е било още в древността...
Когато тя дойде - теб няма да те има
докато ти си тук - далеч е тя...
Когато се научиш да укротяваш Времето,
когато страха прокудиш в мрака на нощта
тогава ще започне най-вълшебната игра
Живот наречена...
Тогава мечтите твои можеш във реалност да превърнеш...
Тогава са излишни молбите ти - о, Време, чакай... Какво значи да не искаш да умреш?
Нима със всеки сън ний не умираме
за да възкръснем със зората
на придошлия ден...
Но всъщност
кой ни пита?
Пък и Създателят отредил е друго:
Една игра забавна, но и страшна
да играем,
в която човеците заложници са
на Времето и на Пространството...
Когато приемем правилата и започнем
да я играем по законите на красотата,
която изпълва всичко,
когато най-вече станем истински Майстори
и въпреки страха играем я с усмивка...
Тогава...
Тогава небесата се отварят, за да се лее невероятно музиката на сферите небесни,
за да прозвучи смехът чаровен и закачлив на божествата и нимфите на забравената вечност...
Не спирай Време?...
Потопени в твоето четвърто измерение
на Дъгата сме деца...
Безсмъртие не искаме -
а искаме само по-дълго да играем
тази игра магическа
до края
на ръба
до края на света...
И всички ние молим Те, Творецо,
на всичките неща...
По-дълго да пребъдем в своя сън
най-омаен
за да обичаме
за да се смеем
за да страдаме
За да останем ний човеци
до последната усмивка земна
до последната сълза
на играчи и авантюристи
занесени и запленени...
О, Време, спри...
| |
| |
| 
|
|
