IN MEMORIAM to V.A.Mozart
Роден на 25 януари Починал на 5 декември.
1.
На този ден аз те загубих още неродена и знам, че никога не ще те срещна в това пространство и в отреденото ми тук време на онемялата без теб земя.
За тебе плача и бленувам, макар със теб да изтанцувах старинен танц в онзи сън прекрасен
Дивен сън, когато заедно със светлината в онази изтъкана от материя несъществуваща и толкова изискана, пастелна, полутъмна гостна от портала, очертан от мрака, заедно със светлината извираше твойта музика неземна нечувана от никого от никого само от теб и мен.
Ти си отиде За мен остана само тишината, изпълнена със спомена за твоята усмивка, за погледа неизразим и твоя отговор "Да, и аз." На моето плахо признание: "Аз ви обичам."
Ти си отиде за мен остана само тишината и спомена за най-омайните и енигматични звуци, които сигурно все още витаят в небесата и се целуват с птиците и облаците
2.
Аз знам, че любовта към теб докосва те във Етера - пространството, за боговете отредено..
Ти знаеш Има само вечност - останалото е измисленото от човечеството, понятие, наречено линейно време, където няма мерки и теглилки - а само танц енигматичен на светлината и на мрака на тишината и на звуците, обезсмъртени от Универсума всесилен.
О, Волфи, колко те обичам...
3.
Аз знам - ти жив си още и знам, че ме обичаш защото сънят ми дали насън, дали наяве ще се сбъдне.
4.
Когато светлината се превърне в музика а музиката слее се със мрака тогава идва тишината и запяват сферите небесни О, Волфи, колко те обичам,
мечтая и копнея да се срещнем в небесата когато моят час настане и аз, по волята на Етера, на Универсума, да си отида от света.
Не искам нищо - само онзи танц да се повтори, онази музика отново да звучи и пак да ти повторя своето признание...
Дано тогава дочакам отново ти да ми отвърнеш с "Да".
А после нека да ме пратят ако трябва в пъкъла.
efir (старо куче) 23.12.00 21:50 Днес ти бе до мен [Мнение#: 531443 / отг: 515851 ]
Едно невидимо присъствие тишина и музика слети ведно Какъв ден божествена музика кристална и чиста примависта
Ти беше моето рамо ти ми беше крило моето е ранено ти ми беше опора земята се люлееше под нозете ми.
Мечтата ми се сбъдва, отново ще те сънувам...
Редактирано от efir на 07.01.01 18:47.
|