|
|
| Тема |
 ВОДИ |
|
| Автор |
snusmumrik (непознат
) |
|
| Публикувано | 03.01.01 21:00 |
|
|
|
Есента е пациент на лятото
със плацента от листа
изтърколява се на платото
сяда, наметнала роба на голо
и надвиснала свири с уста.
И кънтят каньоните долу
и на парчета я зоват.
Тя изсмуква живи сокове
от ръждивите листа
и безотговорно щедра
постила с тях света.
Ние кретаме по тях намусени
във карети от вина
и не разбираме, загушени
във своите лойни палта,
на зимата за клопката.
Дори не подозираме
за своите продадени неща,
за шанса който сме пропуснали
да нагълтаме света.
Как, защо не са ни питали
преди да го хвърлят на зар.
Нима вече изчерпахме
на есента бездънния дар.
И ние ли поръчахме зимата
във летен ресторант?
Нищо, нея също ще я оперираме
за да извадим пролетта.
И рано следобед, на двора отзад,
уж ще си играем със нашите деца.
И неусетно ще им пъхнем
хирургическия нож в ръка.
| |
| |
| 
|
|
