|
|
| Тема |
 Любовта - 1 |
|
| Автор |
efir (старо куче) |
|
| Публикувано | 02.01.01 14:19 |
|
|
|
Една нощ
Дъждът плющеше и заливаше прозорците
с океан от разярени вълни
океан на чието дъно в този миг
се раждаше най-рядката и чиста перла -
мидата бавно разтвори длани
и дъното бе озарено от
сияние неземно...
Часовникът на стената
отмерваше секундите
като звън камбанен
всяка секунда бе равна на векове
защото отмерваше миговете
на нашата последна
нощ любовна
знаехме,
и ти, и аз
че е разделна
Тишината се вслушваше във всяка
и чиста,
и греховна дума,
които крещяхме или шепнехме
вкопчени един в друг
като ангели грешни
като любовници
Мъж и Жена
с тела и души, създадени за
любов
- и свята, и греховна.
Ръцете ни бяха лотоси,
телата ни бяха долини, лъкатушещи хълмове
и ненаситни бездни от похот и страст
имахме само тази
една-единствена нощ,
разделна,
и се любехме,
скаш го правим
за първи път.
Ударите на часовника убиваха тишината
океанът заливаше стаята и се сливаше
със светлината, която се лееше
от бароковата нощна лампа
поставена в ъгъла
за да се любим
хем на светло
хем на тъмно.
Любехме се с отворени очи
ирисите разцъфтяваха и цветовете си меняха
а зениците бяха две черни като перли езера.
И след всеки достигнат връх
притихвахме, смазани
от набата на времето
и грозния рев на бурята
а на дъното на океана
розови отблясъци
ваеха ореола
на перлата
родена
през тази нощ
последна и разделна.
И после отново се вкопчвахме
един в друг
и нищо не чувахме -
а нас ни слушаше тишината,
дъждът заливаше прозорците с потоци
от сълзи
часовникът неумолимо отмерваше
всеки миг,
а Универсумът го превръщаше
във вечност.
А на дъното на океана в отворените длани
на мидата царствено сияеше перлата
само тя ни остана
от онази нощ.
последна.
| |
| |
| 
|
|
