|
|
| Тема |
 писмо до моите приятели - д. дамянов |
|
| Автор |
Aurora (член) |
|
| Публикувано | 16.12.00 00:57 |
|
|
|
пускам това, защото го намерих случайно в едни стари записки. незнайно защо не се включва в стихосбирките с най-добрата му лирика.
Приятели, приятели, елате!
И нека мойта стая ви сбере,
тъй както би ви сбрала и земята,
когато някой скъп човек умре!
Елате всички! Искам да ви видя
и да разкажа мъката си вам -
как в шест стени животът ме зазида
и как е страшно вътре да си сам!
И как един, един прозорец тесен
за мен и ден, и нощ, и всичко бе,
и как една любов ми го отнесе -
и слънцето, и звездното небе...
На този тих прозорец под стъклата
веднъж ли се е смяла любовта!
Но тя не хлопна нивга на вратата,
да каже: "Дойдох да те навестя..."
Един-единствен път отби се само
и аз протегнах чакащи ръце,
но ги разбих о ледения камък,
защото го помислих за сърце...
И днес не знам от болка ли, от що ли
по мене страшни гърчове пълзят
и тръшват ме в леглото като болен,
и със желязо мозъкът горят!
Приятели, елате ми кажете
дали е несъвременно това -
от мъка да си прикача въжето
или да стрелям в лудата глава?
Че времето ни днес е най-човешко:
Люби, скърби, но не плачи на глас!
Приятели, елате, че е тежко!
А два пъти по тежко е без вас!
| |
| |
| 
|
|
