Нечакана, невикана, отровена,
изпепелена в толкова мечти,
под девет кръста в паметта заровена,
така жестока пак възкръсна ти!
Така жестока и така упойваща!
Такава сладка и такава зла!
И като ваза моето спокойствие
строши със свойте вятърни крила!
И то сега - в годините, когато аз
от хали вече бях се вкаменил!
И то сега, когато с теб, с тъгата си
като с хвърчило на дете се бях простил!
И то сега...Когато в дни изгубени
изгубил аз бях толкова сърца
и се надсмивах сам над всички влюбени,
наричайки ги "глупави деца"!...
Но ти дойде! Съвсем изневиделица!
Кога и как - самият не разбрах.
В живота ми се втурна с гръмотевици
и го направи целия на прах!
Превърна го на гробище, на нищо ти!
Разби го с вулканичен земетръс!
...И днес аз крача - сянка в пепелището -
и себе си събирам къс по къс.
Ала не съм убит! Вървя с достойнство
и на погроми още съм готов!
По дяволите мъртвото спокойствие!
Здравей, Любов! Добре дошла, Любов!
Невикана, нечакана, прекрасна си!
Срути ме цял! Със огън ме жежи!
Убивай ме със страшното си щастие!
Боли ме, да усещам, че съм жив!

(стихотворението се публикува за първи път)