В рими виждам ти ме заговаряш и тъй пред мен врати отваряш, къдет' очаква ме игра, с непокорните слова. Да знаеш, че в гората бях и рунтавата ти опашка там видях, замиташе със нея шума и изсъхнала трева и гонеше смеха на есента.
А пък дали съм аз писач или драскач, тез отговори търся аз след здрач, но май не ще да си отвърна скоро на въпроса, та ако ще да згащя музата си боса :-)))
или нещо в този род