другар изпращаше на дълъг път
и през сълзи очите ти зовяха
и през сълзи очите ти съзряха
единствено възможния ти връх.

Засмей се, не плачи като прокуден,
не е възможно да се заличиш,
не е възможно себе си да губиш
не е възможно себе си да губиш,
а някой друг да искаш да спасиш.