Ти стопли сърцето ми, замръзнало и несгрято от вечерното кафе - смятям дя пиша -
Направи вечерта по-хубава, отколкото очаквах - макар че нали знаеш, че Тук и Сега малко се опъва на бъдещето.
Сега ще отворя прозореца към мастиленото небе и ще продължавам да измислям световете, в които присъстваш и ти - там си точно такъв - спонтанен, неочакван, понякога философски настроен, бягащ към бъдещето. Без да искам съм отгатнала.
Не бих искала да публикувам откъса тук - знаеш ли, че нашият диалог в тази тема направи една от сцените далеч по-забавна, по-жизнена. Разбира се, както всеки персонаж, ти си и малко измислен, но все пак там присъстваш ти. Хем си ти, хем не си ти:)))))

Писането в момента е моята радост - отдавна не ми се беше случвало да бъда толкова спонтанна, да не се измъчвам - историята сякаш се пише сама. Е, поспрях на един мост, но и това не е болка за умиране. Това, което ми отнема в момента натрапващата се реалност, ми подаряват часовете пред монитора, когато слушам музика, измислям бивалици и небивалици и усещам присъствието на ефира.

О, и аз като теб бих искала да пришпоря бъдещето, но при всеки е различно - за мен така се случи, че сякаш съм в един свят, в който нищо не се случва. Но вярвам, - или по-скоро с всички сили се боря за вярата си, - че и това ще мине. Бъдещето идва само, разбираш ли, само. И може би една от силите, които му влияят, са изборите, които правим.
Затова лично аз си задавам въпроса за своите си избори.

Благодаря ти за цветята.

Когато говорех за проза имах предвид разказа за вълчето, родено, ако не се лъжа, на празника на Луперкалиите - 15 февруари. Не знам дали знаеш, че едно от значенията на тази дума - февруари - е камшик.
Разказът беше тежък, но беше истински.
Когато четеш нещо винаги долавяш фалша, поне при мен е така.

Някой ден, когато събера повече лудории на персонажа, чийто прототип си ти, ще ти ги изпратя.
Но предпочитам да не е тук.

А сега отивам да отворя прозореца, да пусна музиката и да измислям бивалици и небивалици.

Лека вечер, Брод:)

Изпращам ти по ефира една усмивка - и с твое позволение си взимам цветето, което ти съживи.