Заговорихме за много същностни неща...

Но нима трябва да пресушаваме океана, за да разцъфтят цветята?

Смехът на дълбините няма да е ехиден - той ще е изблик на радост - каква изветряла и все пак хубава дума - че ти си се измъкнал от примката на една представа за себе си, че си се върнал към себе си и си постигнал състоянието, наречено Тук и Сега.

И аз като теб не искам да влизам в клопката на миналото, а да остана и пребъда в настоящето.
Песъчинките в пясъчния часовник са частици от Тук и сега, а отминалото е нещо, което можеш да вплетеш в настоящето чрез някоя игра с думите на белия лист. Но ставащото там, на белия лидт, пак става Тук и Сега, то не е мъртво - и в мига, в който някой се докосне до него то заживява свой собствен живот - в настоящето.

Аз също като теб искам да запазя своята любов /към себе си, живота, към любовта и много други неща/ и вяра, аз те подкрепям, а не ти опонирам и не се оритвам да се правя на интересна.

Според мен човек трябва да бъде спонтанен и истински във всеки миг на съществуването си - независимо дали той е горчив или изпълнен с упование.

Встрани от темата - ти пишеш невероятна проза, спомена, че го правиш рядко. Малко ми е тъжно за това, но в тези неща страничната намеса е повече от грубиянска.

Стихотворението се получи сложно и малко объркано, защото бе написано съвсем спонтанно. То ще е на един от героите в моята притча - ще се наложи здравата да поработя над него, но ще го оставя.

Какво друго. Аз съм ти сродна душа - именно затова ти казах, че те обичам, че си ми слабост. Моля те да го приемеш извън границите на галантните закачки.

Желая ти лек ден. Пращам ти една усмивка.

Имам една малка молба към теб - понякога ми се случва да плача, изсуши една от моите сълзи, превърни я в обикновено полско цвете и я сложи до компютъра си. Защото това цвете ще е много любопитно и много щастливо, когато ти твориш.

Струва ми се, че има малко недоразумение с онова, което казваш за бъдещето, може би пропусната дума - ти 8поне така мисля/ не можеш да се освободиш от него. Може би трябва да го оставиш като поток да се влива в твоето настояще. Знаеш ли колко химери ще си подвият опашките тогава:)


Именно онзи, комуто не липсва смелост, ще види ширналото се зад светлия процеп небе.

С обич и пожелание за лек ден:))))

Ефир