|
|
| Тема |
 петък, 13, пълнолуние |
|
| Автор | имализначение (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.10.00 18:55 |
|
|
|
посвещавам на всички,
големи и малки момичета....
13 - сети
“Ти знаеш, аз съм твоя!”-
и в миг на безнадеждност
спомням твоите красиви
устни-думи.
И пустош след завоя.
Измамна принадлежност,
от тебе породена по между ни.
Болящи, тъжни нощи.
Сънят, уви, не идва.
Звезди студено греят
от високо.
“Знам, обичаш още”…
Луната ме настига.
И думите й парят
надълбоко…
Красиви, нежни устни.
Дъхтят на медовина.
Една подир една, за обич
думи нижат.
За миг ги само вкусих
и Нещото отмина.
И други думи после
ме пронизаха.
И смъртно наранена,
душата ми трепери.
Но бавно пак през
тъмното пристъпва.
Ами ако пак отново
тебе те намери?
Объркана, разплакана
и тръпна?…..
| |
| |
| 
|
|
