|
Тема |
петък, 13, пълнолуние |
|
Автор | имализначение (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.10.00 18:55 |
|
|
посвещавам на всички, големи и малки момичета....
13 - сети
“Ти знаеш, аз съм твоя!”- и в миг на безнадеждност спомням твоите красиви устни-думи. И пустош след завоя. Измамна принадлежност, от тебе породена по между ни.
Болящи, тъжни нощи. Сънят, уви, не идва. Звезди студено греят от високо. “Знам, обичаш още”… Луната ме настига. И думите й парят надълбоко…
Красиви, нежни устни. Дъхтят на медовина. Една подир една, за обич думи нижат. За миг ги само вкусих и Нещото отмина. И други думи после ме пронизаха.
И смъртно наранена, душата ми трепери. Но бавно пак през тъмното пристъпва. Ами ако пак отново тебе те намери? Объркана, разплакана и тръпна?…..
|
| |
|
|
|