(Приказка в едно, перманентно действие) То беше неземно краСиво Във весело сив полутон И всичко вървеше щастливо Додето на сивия фон Петно от дъга многоцветна Отнякъде взе, че се лепна. Негодник безизразно шарен От Луцифер явно изпратен От краски и багри покварен Цветен, разбирай - обратен През царството сиво премина И с тоз удар страшно коварен Добрата идилия срина. "Хванете веднага мръсника и нека да бъде обесен!" Масата сива завика Всеки до дъно потресен, Че му е нарушено Сивото право свещено. И беше негодника цветен Веднага на същия ден В светкавичен удар ответен На място обезцветен. Положиха в сивата яма сред сивата пръст сиво тяло но някой погледна нагоре - там цветното бе отлетяло Нагоре‚ нагоре‚ нагоре и все по-далече в простора очите останаха тамо‚ а сивото беше им нямо... Сега е спокойно и тихо На сивото сивите вихри утихнаха. Сиво се свиха. И всичко така е краСиво в хармония скучна и сива... Слепецът‚ с очите изтекли след багрите цветни и светли сега тихо кротко и сиво върви за ръка... пестеливо.