Прокапа прорязана вена. Пръстта се пропука - погълна кръвта - лениво примлясна, до смърт уморена от кърви и кости - банални неща. Втечнено съзнание гледа потока към свежия гроб. Стопява се болката - глуха и бледа - с пулсиращ във нея живот. Птиците. Много орлици долитат със клюнове жадни, със гладни гърла… Тук някой умира? - Не сме лешояди, побързайте! Близо е вече смъртта - очите угасват, но още са свежи, все оше сърцето тупти, ръцете помръдват. Ха! Май да ни пъдят?! Вземи… И за мен запази…